9 янв. 2011 г., 15:35

Всъщност, не знам много... относно писането....

1.2K 0 0

     Когато друго не остава!
     Фалшиво прозорците усмихват се...
     В пресъхналия поглед капят струните.
     Повтарят се глупаво сезоните.
     С тях окапват първите коси.
     И тъй, забравен, паркът онемява...
     Разтапят се изсъхналите клони.
     И песента на птиците, подгонено-
     понася се излъгано ранена.

     А пейката прогизнала в мълчание.
     В захвърления гроб на световете.
     И катерицата, която събира храна
     с някакво безцелно желание...
     Когато разтапят се в отчаянието ледовете!

     И хората си тръгват пак наведени.
     Че ходенето по замята изхаби ги, може би?
     И те обръщат се назад понякога...

     Момичето самотно по алеята препускаше...
     Забравено от всички обещания!

     И тук отново пак по тези улици!
     Под робската кeсия на отровите...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петко Петков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...