9.01.2011 г., 15:35

Всъщност, не знам много... относно писането....

1.2K 0 0

     Когато друго не остава!
     Фалшиво прозорците усмихват се...
     В пресъхналия поглед капят струните.
     Повтарят се глупаво сезоните.
     С тях окапват първите коси.
     И тъй, забравен, паркът онемява...
     Разтапят се изсъхналите клони.
     И песента на птиците, подгонено-
     понася се излъгано ранена.

     А пейката прогизнала в мълчание.
     В захвърления гроб на световете.
     И катерицата, която събира храна
     с някакво безцелно желание...
     Когато разтапят се в отчаянието ледовете!

     И хората си тръгват пак наведени.
     Че ходенето по замята изхаби ги, може би?
     И те обръщат се назад понякога...

     Момичето самотно по алеята препускаше...
     Забравено от всички обещания!

     И тук отново пак по тези улици!
     Под робската кeсия на отровите...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петко Петков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...