Когато друго не остава!
Фалшиво прозорците усмихват се...
В пресъхналия поглед капят струните.
Повтарят се глупаво сезоните.
С тях окапват първите коси.
И тъй, забравен, паркът онемява...
Разтапят се изсъхналите клони.
И песента на птиците, подгонено-
понася се излъгано ранена.
А пейката прогизнала в мълчание.
В захвърления гроб на световете.
И катерицата, която събира храна ...