Когато друго не остава!
Фалшиво прозорците усмихват се...
В пресъхналия поглед капят струните.
Повтарят се глупаво сезоните.
С тях окапват първите коси.
И тъй, забравен, паркът онемява...
Разтапят се изсъхналите клони.
И песента на птиците, подгонено-
понася се излъгано ранена.
А пейката прогизнала в мълчание.
В захвърления гроб на световете.
И катерицата, която събира храна
с някакво безцелно желание...
Когато разтапят се в отчаянието ледовете!
И хората си тръгват пак наведени.
Че ходенето по замята изхаби ги, може би?
И те обръщат се назад понякога...
Момичето самотно по алеята препускаше...
Забравено от всички обещания!
И тук отново пак по тези улици!
Под робската кeсия на отровите...
© Петко Петков All rights reserved.