marco777 (Марко)
41 3008
4 апр. 2022 г., 19:43  

Вяра 

  Проза » Рассказы
1467 8 48
7 мин за четене

    Отец Тимофей се събуди от оглушителен гръм. Стъклата на къщата се тресяха. Навън, в тъмнината се издигна огнен език от пожар в близката рафинерия. Във въздуха се понесе мирис на изгорял петрол. Чу се сигнал на сирена.

Телефонът зазвъня.

  - Ало – старецът вдигна слушалката и пипнешком потърси очилата си.

  - Отче, руснаците ни нападат! - чу гласът на Маруся, приличащ на писък. Взривиха рафинерията и атакуват летището.

   Войната започваше. Месеци наред руските войски заедно с войските на Беларус извършваха учение до границата на Украйна. Путин обещаваше, че няма да нападне суверенната държава, но всички обещания се оказаха една голяма лъжа. За една нощ руската армия нахлу със самолети, танкове и артилерия, изненадвайки нищо неподозиращите си съседи, достигайки почти до предградията на големите градове.

  По пътищата се извиха колони от напускащи държавата хора. Повечето бяха жени с деца и старци. Мъжете бяха мобилизирани и оставаха в Украйна, за да се бият с окупаторите. Отец Тимофей можеше да се евакуира, но не можеше да си представи как ще изостави енорията си и ще избяга. Та те точно в този момент имаха най-много нужда от него. Човек, който да им даде вяра и надежда. Човек, който да ги убеди, че Бог не ги е забравил. Свещеникът още не искаше да повярва, че братска Русия им изпраща ракети и носи разрушение и смърт. Както библейските Кайн и Авел, Русия беше завидяла на сестра си Украйна и с цялата си сила и злоба се нахвърли върху нея, сякаш за да я унищожи и погълне. Отецът разбираше, че всека цел, колкото и велика да е тя, няма смисъл, когато хора умират, а народите страдат и нещастието винаги е за двете воюващи страни.

  Свещеникът не искаше да докосва оръжие. Санът и вярата му не позволяваха. Беше добър готвач и готвеше ястия за войнишката кухня. Готвеше вкусно. Работеха заедно с готвачката Маруся. Маруся беше снажна, силна украинка. Отец Тимофей я беше венчал два пъти, а тя два пъти след това разтрогна бракът си. По цял ден се оплакваше, че не може да намери истински мъж. Само на пияници попада.

- Ще намериш, Марушка. Сега е война, но Бог не е престанал да се грижи за теб. Ще те свърже с добър мъж. Само се моли и имай търпение – окуражаваше я светия човек.

  Седмица след започване на войната в кухнята докараха трима руски арестанти. Техните ги позиционирали насред полето, но не им доставяли храна. Гладували момчетата два дни и решили да отидат до магазина да намерят нещо за ядене. Влезли в града и там командващият Вячислав с групата си ги заловили.

  - Отче, дръж ги при теб да помагат в кухнята, докато намерим начин да ги разменим – каза командирът.

 Държаха ги в набързо организиран арест – една отделна стая до кухнята, където ги караха да белят картофи, моркови и лук. Свещеникът редовно ги посещаваше и разговаряше с тях. Разбра, че са мирни, добри момчета. Че и на тях не им се воюва. Че и те са жертва на амбициите на хората от Кремъл.

 Един ден отец Тимофей отиде пак при арестантите.

- Стягайте се момчета ! Днес Марушка има рожден ден. Трябва да сготвим нещо специално. Банкет ще има.

Той гледаше как момчета се оживиха и въздъхна:

- Грехота, Боже! Млади, невинни деца, изпратени да убиват.

  Вечерта, масата беше отрупана с ядене. Цялата бойна група дойде, за да отпразнуват рождения ден на Маруся. Тъкмо командирът Вячислав се канеше да вдигне тост, когато отец Тимофей извика.

 - Чакайте, забравихме нещо!

 - Какво забрави, Тимофеич?

 - Чакайте!

Стана и след малко се върна с тримата арестанти.

  - Но, Томофейч...те са ... опита се да каже нещо командирът, но беше пресечен на момента.

  - Какво Тимофейч, какво? Какви са?- ревна свещеникът срещу него. Хора са. Като нас са. Всичко това те са го сготвили. Ние хора ли сме или скотове ? Направете място! Сядайте момчета!

 - Сядайте! - повтори Вячислав. Яжте!

 - Как? Ах ти, безобразник проклет! Безбожник! Дивак ли си? - възмути се отец Тимофей, та чак брадата му потрепери от гняв. Кой те е възпитал така? Как смееш да караш хората да ядат, без да са пили? Дайте по една чаша и им налейте водка. За здравето на Маруся и за спиране на войната!

Командирът се засмя и вдигна чаша:

  - За здравето на Маруся, за наше здраве и за спиране на войната!

  - И за здравето на арестантите – добави гръмко отец Тимофей. Те са Христови чада. Безродници са ги изпратили да воюват с братята си в майка Украйна. Отпи на екс, обърса с длан бялата си брадата, после въздъхна облекчено. Вдигна ръка и се прекръсти. Дай мир всеки му, Боже !

Всички пиха мълчаливо. След няколко тоста вече нямаше разлика, между бойци и арестанти. Водката сприятели всички.

  - Отче, много си човеколюбив !- шегуваха се бойците. Храна, пиене, всичко даваш на арестуваните. Накрая остава и Маруска да изпратиш, за да ги преспи.

 - Ще ги преспя. Щом трябва. Щом е за Украйна, на всичко съм готова! – смееше се гръмко Маруся и хвърляше влажен поглед към срамежливо навелите глава руски войничета.

В първите седмици войната се водеше вяло. На никого не му се воюваше. Повечето жертви бяха от ракетните удари, които руснаците нанасяха срещу украинските военни обекти.

Един ден съобщиха, че танкова колона наближава и трябва да бъде спряна на възвишенията преди града. Цялата бойна група се изнесе напред. Приготвиха противотанковите установки доставени от Америка. Отец Тимофей гледаше с тревога и възмущение.

  - Хора, това е смърт. Дали да не поговорим с танкистите? Може да са разбрани момчета? Имате честотите на радиостанцията им. Да се опитаме да се свържем и да се договорим.

 - Отче, те не идват за да се договаряме. Идват за да превземат Украйна – каза командира и погледна през бинокъла. До десет минути ще са тук. Пригответе установките.

Отец Тимофей наведе глава. Тайно от всички отиде при колите, качи се в първия джип в която видя ключове на таблото и потегли с пълна газ към колоната от танкове.

Вячислав видя отдалечаващият се джип и извика:

  - Спрете го!  Къде хукна този луд човек? Задръж огъня! Стрелба само по моя команда.

 

Отец Тимофей спря пред приближаващите танкове. Излезе навън и вдигна високо Христовият кръст, който винаги висеше на врата му. Първия танк, който наближи спря. От вътре се показа млад офицер.

  -Какъв си ти, бе? Самоубиец ли си? За какво си дошъл? - извика командира на танковата бригада.

  - Дошъл съм, за да ви спася, сине. Да ви запазя живи. А вие за какво сте дошли ?

  - Да ви накажем за нападенията срещу руснаци и да наложим мир.

  - Злото със зло не се поправя, сине. Върнете се ! Насилието поражда повече насилие. Вдигаш ръка срещу братята си. Спрете! Кажете на тези, които ви изпращат, че не този начинът, по който ще се възцари мира.

  - Махай се !

  - Махни се ти, чедо! Тук ви чака смърт. Върни тези момчета при семействата им, при майките им, при жените и децата им! Ти си им командир. На теб са поверили живота си.

 - Разкарай се !

 - Няма да мръдна от тук! Бог ме е изпратил, за да ви спася ! Да ви помогна да се върнете живи и здрави при обичните си.
  -Старче, не искам да слушам повече глупостите ти! Махай се от пътя ми!

  - Никога! -извика свещеникът.

Командирът погледна надолу в танка и извика:

  - Стреляй !

Отец Тимофей вдигна високо кръста. Картечницата изграчи злобно. Свещеникът видя светлина. Видя баща си, който му казваше:“ Тимофей, името ти значи „почитащ Бога“. Ти си призван да даряваш Божията любов и да правиш хората по-добри. Вярвай в Бог! Само вярата в доброто ще спаси човечеството.“ Но тъмен облак засенчи светлината. От него изплува бледия силует на конник. Дребен мъж със сини очи. Студени. Яхнал бял кон. Това беше Той. Бледият конник от апокалипсиса на Йоана. Този, който носи смърт. Този, който обещаваше, че няма да ги напада.

Отец Тимофей падна на колене пред танка мълвейки:

 - Прости им, Господи и ги накарай да се върнат обратно. Те не са виновни. Сатаната ги е заставил да дойдат.

Последното, което видя беше снегът. Белия сняг застлал безкрайната украинската степ.

 

Вячислав видя през бинокъла как отец Тимофей се свлече. Видя голямото червено петно на снега. Вдигна бавно установката. Погледна в окуляра и натисна спусъка. Ракетата Джавлин мързеливо изскочи от тръбата, разпери стабилизаторите си, поколеба се за миг, сякаш се чудеше на къде да поеме и в следващият момент се втурна се с бясна сила. В далечината се чу тътен и едно огромно огнено кълбо обгърна танка. За миг, от него останаха само обгорели железа. Апокалипсисът беше дошъл на земята.

 

 

© Марко Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Състраданието като най-висша форма на любов и най-висока степен на енергия »

3 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Целта е продажба на оръжие! Другото е маркетинг.
  • "- Злото със зло не се поправя... Насилието поражда повече насилие.
    ...
    Вярвай в Бог! Само вярата в доброто ще спаси човечеството."

    Благословена вечер, marco777 (Марко)! Вярвай в Бог!
  • Благодаря, Роси !
  • Много силен разказ, Марко! Разказите ти винаги са интересни и сякаш извират с лекота под перото ти! Радвам се, че мога да те чета!
  • Благодаря, Елка !
  • Поздравления за отличието, Марко! Честито Възкресение Христово!
  • Благодаря, Мария ! За мен е чест да съм с теб !
  • Чест е за мен да се наредя заедно с теб на стълбичката на победителите, Марко!👍 Поздравявам те с радост!👏
  • Благодаря, Таня !
  • Поздравления за почетното място, Марко! Радвам се, че за теб!
  • Благодаря ви, приятели !
  • Честито, Марко! Третото място си е на почетната стълбичка! Много силен разказ!
    Влизай по-честичко, приятелю!😉
  • Честито трето място, пожелавам ти бъдещи успехи, ти си много талантлив!
  • Благодаря, Росица !
  • Силен разказ. Успех в конкурса, Марко!
  • Елка, правилно си забелязала. Под „вяра“ в християнството се приема не само да вярваш в Бог, но и да изповядваш всички християнски ценности ( не кради, не убивай, не пожелавай...и т.н) Тези християнски закони превръщат хората в човеци и предпазват обществата да не се избият едни други, като животни.
    Ивита, съгласен съм с теб. Всички понякога изпадаме в състояние, да не знаем чия страна да подкрепим. Ако човек се обърка и не знае кое е грешно и кое е право – може да се посъветва с книгата на книгите (там е събрана мъдростта на света) или най-малкото да си припомни десетте основни закона в християнството.
    Младен, със споменаването на Апокалипсиса на Йоан исках да подсиля сравнението между човеколюбецът и християнин Тимофей, който прави саможертва за да спаси живота на врагът си и образът на този, който е изпратил войниците си на смърт заради собствени амбиции. Надявам се, че съм се справил, щом съм успял да те впечатля.
    Благодаря за подкрепата, приятели !
  • Докато четях настръхнах, Марко. Отлично написан разказ, в който актуалната тема за войната в Украйна кореспондира с библейския Апокалипсис на Йоан. Образът на Тимофей /Тимотей/ придава колоритност на повествованието. Една достойна смърт и саможертва, която е пример, как могат да бъдат победени силите на злото. Рано или късно! Успех в конкурса! И дано скромният ми глас да допринесе за това.
  • Прости им, Господи! Те не знаят какво правят...
    Прости им.
    Понякога се питам къде е силата: В това да простиш, или в това да не допуснеш грях. Ако не го допуснеш си прощаващ, ако грешен си, трудно прощаваш.Обаче дребния човек обича да си прави сметките: Не иска да се мине! Сякаш е вечен.
    Светът днес не се вълнува от грешката, греха и прошката. Вълнува се от
    първичното, въпреки, че е задоволен. Вълнува се от кръв, сфери на влияние и много пари. Смята се за господар- на готовото: природата и човешкия живот. Не сме надскочили каменната ера.
    Влияем се от първичното и не почитаме силата, която ни е отворила очите. Силата на вечния Космос дал ни правото да евоюлираме в грешната посока. Уви!
    Да живее Украйна!
    Прекрасен разказ, Марко!
  • Изключителен разказ! Само вярата ще спаси човечеството! Поздравления, Марко и успех!
  • Благодаря, Миночка !
  • Всичко се разигра пред очите ми, като филм. Много силен и въздействащ стих.Пожелавам ти успех!
  • Благодаря, Таня !
  • Поздравления!
  • Таня, има много хора с робско самосъзнание. Те обичат да се "снишават", когато дойде бурята и си казват : " Гръм върху коприва не пада. Да му мислят тополите". Обичат силните и са безчувствени към страдащите.
    За тях написах едно хумористично стихотворение:
    https://otkrovenia.com/bg/stihove/nas-ne-nie-strah-ot-putin
  • Марко, отново прочетох разказа ти и отново се възхитих на посланието му. Споделих го на фейсбук страницата си, но за съжаление, много "миротворци", подържащи "справедливата" война, го подминаха мълчаливо. Мен ме досрамя... дано Бог е с нас!
  • Благодаря, Роси !
  • Марко, наистина съм впечатлена! Силен разказ, за доброто и човещината, за вярата и равенството. Желая ти успех от сърце!
  • Никой не може да им забрани водката, Ина.
    Все едно да им забраниш да дишат.
    Благодаря за подкрепата, Костадин !
    Благодаря ви, че посетихте моята страница !
  • Незнам що за човек е този Путлер,че да изправи брат срещу брата да се избиват най вероятно шезофреник.Поздрав за разказа ти Марко,глас от мен.
  • "Водката сприятели всички." А сега като я забраниха с какво ще се сприятелят
  • Благодаря, Мария. И от едната и от другата страна воюват хора. Хората страдат. Като бях писал за войната в Ирак: " Някъде далеч от родината някой умираше, заради някой, който си седи в родината и става все по-богат."
    Същото се отнася и сега. Разликата е, че сега не искат пари. Те ги имат в изобилие. Искат власт и територия. На цената на човешки животи. А има ли по-голяма ценност от човешкият живот, даден ни само веднъж ?
    Благодаря за подкрепата !
  • Марко, стискам ти ръката и гласувам за разказа ти!👍👏😍
    Много актуално, разтърсващо и по човешки истинско! И аз жаля за всички на военния фронт. Моля се тази братоубийствена война да спре най-после!🙏
  • Благодаря, Димитър !
  • Браво Марко! Много силен разказ.
  • Благодаря, че ме посети Таня! Краткият ми разказ те е трогнал, защото имаш добро сърце и съчувстваш на хората от двете страни, на които беше натрапена тази война. Сподели разказа с когото пожелаеш. В България има много хора, които са безчувствени към случващото се.
    Разказът е по действителен случай. Четох за един монах, който посрещнал руските танкове с вдигнат кръст, но го застреляли хладнокръвно. Това ме трогна и ме накара да напиша разказа.
  • Четох и плаках! Толкова истинно си го разказал! Абсолютно съм съгласна с думите ти "Злото със зло не се поправя, сине. Върнете се ! Насилието поражда повече насилие. Вдигаш ръка срещу братята си. Спрете! Кажете на тези, които ви изпращат, че не този начинът, по който ще се възцари мира!..." Ще си разреша да го споделя на фейсбук страницата си!
  • Благодаря, Скитащо момиче !
    Радвам се, че ти хареса и съжалявам,
    че не е време за нещо смешно и забавно.
    Благодаря за подкрепата !
  • Марко, радвам се, че отново си тук и както винаги на ниво! Много актуална тема!
    Поздрав, за майсторското ти перо! Имаш моята подкрепа! Успех!
  • Радвам се, че харесваш разказа, Антоанета.
    Гласът не е толкова важен.
    Благодаря, че посети моята страница.
    Радвам се, че ме посети, Светле !
    Другото не е важно. Поздрави !
  • Новата система на гласуване хирургически ни оряза. Предугаждайки накъде вървят събитията опитах да изплача моята гледна точка в "Земята в женската ръка", надникни. И успех, Марко.
  • Много ме впечатли. За съжаление според регламента не мота да дам глас.
Предложения
: ??:??