Приятели,
Написах тази новела на телефона, в болницата, преди и след поредната химиотерапия.
Благодаря предварително на всички, които ще останат с мен и моите герои до край.
Благодаря и на тези, които ще подминат мълчаливо.
На всички желая едно: ЗДРАВЕ!
С обич:
Елена Нинова
Вълчицата (2)
Алиш пасеше овцете.Беше седнал на един пън, замислен подпрян на гегата си.Обичаше природата.Тя беше живота му.Мислеше си колко много обича Айшето и защо Алах не ги беше дарил с рожба.Той никога не ѝ намекваше за това.Знаеше, че и тя страда и се стараеше да я дарява с много обич. Береше ѝ горски цветя, виеше ѝ венчета, плетеше ѝ гривнички от тревички.
Заобичаха се още от деца и родителите им склониха те да създадат общо гнездо. Пренесоха се далеч от близките си в къщата на дядо му ,която беше на голяма поляна в планината. Около техния дом нямаше близки къщи и те си живееха тихо и спокойно. На Айшето не ѝ липсваше компания и среща с хора. Алиш слизаше в най-близкото село да пазарува, а тя обичаше стадото ...