Приятели,
Написах тази новела на телефона, в болницата, преди и след поредната химиотерапия.
Благодаря предварително на всички, които ще останат с мен и моите герои до край. 
Благодаря и на тези, които ще подминат мълчаливо. 
На всички желая едно: ЗДРАВЕ! 
С обич:
Елена Нинова

Вълчицата (2)

   Алиш пасеше овцете.Беше седнал на един пън, замислен подпрян на гегата си.Обичаше природата.Тя беше живота му.Мислеше си колко много обича Айшето и защо Алах не ги беше дарил с рожба.Той никога не ѝ намекваше за това.Знаеше, че и тя страда и се стараеше да я дарява с много обич. Береше ѝ горски цветя, виеше ѝ венчета, плетеше ѝ гривнички от тревички.

   Заобичаха се още от деца и родителите им склониха те да създадат общо гнездо. Пренесоха се далеч от близките си в къщата на дядо му ,която беше на голяма поляна в планината. Около техния дом нямаше близки къщи и те си живееха тихо и спокойно. На Айшето не ѝ липсваше компания и среща с хора. Алиш слизаше в най-близкото село да пазарува, а тя обичаше стадото и щом почнеха да се роят, се грижеше за малките агнета като за малки деца.Внасяше ги в къщи и им говореше.Понякога я налягаше тъга за истински рожби, но те не идваха. Докторите бяха категорични, запушени тръби, а тя се страхуваше от операция. С времето свикна и нито тя, нито Алиш говореха за това. Самотата и тишината не я изморяваха.Тя обичаше Алиш, свиваше се нощем срамежливо в прегръдките му и това им стигаше.

§

   Вълчицата с мъка се вдигна от земята.Изнемощяла от глад, днес реши да се приближи  по-близо до една кошара в гората и най- после да намери храна, заради себе си и бебето.

   Отдалечаваше се бавно и сигурно.Обръщаше се отвреме навреме към мястото, където беше го оставила,но не чуваше плача му.Откакто го намери първият ден, млякото ѝ го засищаше и то само спеше.Когато усещаше,че пъпката на Вълчицата и нейната топлина не са до него,тогава плачеше.Сега спеше кротко.

   Тя се отдалечи достатъчно и премина отвъд хребета.Набираше инерция и крачеше по- бодро с мисълта,че днес ще се помъчи да отвлече овца в старото си леговище и от там да се захранва.

§

   Алиш  чу плач.Свърза го с мислите си и махна с ръка.Стана и обиколи стадото и отново чу плача.Тръгна в посоката, от където идваше.Вървеше бавно и стъпваше сигурно.Беше едър и строен мъж, силен, набит.После засили стъпка и се спъна в нещо меко.Воня на смрад се носеше наоколо.Той разместваше с ръка храстите и се натъкна на мъртвите. Два трупа ,на човек и животно.

   Обиколи и се спъна в приклад на пушка.После се замисли дали не беше чувал за изчезнал човек, но като не се срещаше с хора, не се сети.

   Ритна с крак тялото на животното.Повърна от отвращение и тогава чу плача на бебето, не далече от мястото на трагедията.Затича през храстите.Олюля се, когато го видя, свито,а около него омачкано леговище на животно.Огледа се на около и се върна отново.Чудеше се какво решение да вземе.Не личеше по нищо,че то е тук с родителите си.

  Разви пеленката, с която беше увито,която беше напоена с мляко и видя ,че в пазвичката му има торбичка.Изсипа я в шепата си и видя алтъните, които Фидана беше му нарекла.

 Какво да направи?Трупове и бебе.Наоколо нямаше никой.Тишината го натискаше и свиваше раменете му.Повъртя се и взе решение.Ще отнесе бебето у дома,ще прибере стадото и ще слезе по селата да разпита тук там.

   Взе бебето.Притисна го до гърдите си и усети, че собствeното му сърце щеше да изхвъркне през дрехата му.Събра стадото набързо в саята и нахлу в стаята.Айшето бродираше на гергефа .Той влетя, но не каза нито дума.Тя скочи на крака,като го видя прежълтял,с багаж в ръце.

–Що ти е?Що носиш?

Алиш беше загубил ума и дума.

–Виж- сложи той бебето на леглото и отви лицето му.

Първото което Айшето видя,беше белега на челото в ляво.

–Откраднал ли си го, що си сторил ти, Алиш?

Бебето размърда устенца,като че чакаше да го нахранят.

–Не съм!!! Намерих го в гората, до труп на вълк и човек!Какво да направя, кажи?А, и  това!

  Той извади  от пазвата си торбичката с алтъните и я сложи до бебето.

   Тя закърши пръсти:

–Ще го занесеш в града, в полицията и ще разкажеш за вълка и човека, сигурно го търсят?Аллах,Аллах...

 Бебето нададе вой.Топлината и гладът го разсъниха.Айшето го разви.То шаваше с крачета и ръчички.

–Донеси коритото и чайника от печката.Иди издой Сивушка,то в къщи има мляко ,но нека да е прясно.

   Някакво чувство движеше сетивата и.Видяха,че е момиченце.

–И ти ли мислиш същото?-едва промълви тя.-Дали някой няма да си го познае по белега?

Тя сложи детето върху везана хавлиика.От очите ѝ капеха сълзи.Алиш също подсмърчаше.

–Дар от Аллах!Дар от Аллах!...Ще я кръстим АЙТАНА.Никъде няма да го носиш, нали никой не те е видял?Аз с къна ще закрия белега.То е наше!Наше е!!!

§

   Вълчицатаобикаляше обезумяла.Храна нямаше.Млякото ѝ секна.Тя мислеше за бебето.Тичаше обратно в галоп да легне до него, да го нахрани колкото може.Надуши отдалече миризмата му , но се чудеше защо тя идваше от далече,сякаш вятърът я разнасяше из гората..Затича още по силно и се закова пред мястото, където го остави.Нямаше го!

   Помисли ,че се е объркала и отстъпи назад няколко крачки.Втори път се върна на мястото,където  то лежеше,а тя го кърмеше и разбра,че някой го е взел.Подуши наоколо.Имаше смесена миризма,на овце и крави.Тя се сви на топка на леговището си и заблиза с език мястото,на коетото лежеше.Виеше на умряло.Дълго лежа така,а после тромаво се надигна и тръгна по миризмата.Спираше се,виеше,но стъпка по стъпка се приближаваше към целта си.

   Слънцето беше преминало половината от пътя си.Вълчицата премина през голата поляна,от там, където беше минал овчарят с бебето.Усещаше миризмата на собственото си мляко.Не се страхуваше нито от лая на кучетата,нито от смъртта.Беше готова да разкъса на парчета всеки, който ѝ се изпречеше на пътя и.Виеше!Виеше!Приближаваше опасно близо  къщата.Овцете, кравите и кучетата надаваха вой за опастност.

   Алиш грабна пушката.Айшето застана на вратата, разперила ръце да го спре.

–Не я убивай!Дай ѝ една овца за курбан.Нека се нахрани!Моля те, моля те!

   Алиш излезе навън. Айшето застана на прага, а бебето ревеше.

   Вълчицата стоеше на 50 метра от къщата и виеше.Видя Алиш,но не направи нито крачка повече.Той се насочи към саята, която беше с гръб към  него,вдигна пушката и стреля напосоки в една от овцете.Взе я на ръце и тръгна през поляната към Вълчицата.

   Оставаха няколко крачки.Алиш стоеше с разкрачени крака с убитата овца,от която капеше прясна кръв и чакаше какво ще се случи.Тя не помръдваше, нито откъсваше очи от къщата, от където се чуваше плача на бебето.Алиш не се приближи повече.Хвърли убитото животно в краката ѝ.Тя не помръдна, нито направи крачка назад.Стоеше и виеше.Единственното,  което приковаваше вниманието ѝ беше къщата.

   Алиш се обърна с гръб и тръгна към къщата, треперйки ,че тя ще му се нахвърли.Това не се случи и той се прибра. Айшето гушна Айтана, сълзите ѝ мокреха личицето на бебето.Не усети кога Алиш беше обгърнал раменете и.

 –Тя е тук заради нея.Занеси и я! Сигурно я е закърмила!Там нямаше никой, само леговището ѝ.

 Айшето отвори вратата.Алиш излезе с детето на ръце и тръгна към Вълчицата.Колкото повече се приближаваше до нея, тя  свиваше предните си лапи и бавно залази към Алиш, Айшето и бебето.Той положи бебето до убитата овца и се отдалечи на няколко крачки

   Вълчицата се сви до Айтана намести една от пъпките си и я накърми.После бавно залази назад и се оттегли към гората!

   Двамата бяха потресени от гледката.Гушнаха дългочаканата си рожба и се прибраха.От прозореца наблюдаваха силуета на Вълчицата, която гледаше към къщата, седнала на задните си лапи.

   Алиш не спа цялата нощ.Няколко пъти отиваше на прозореца и гледаше как луната осветява всичко навън, а отсреща , като закован  сивееше силуета на Вълчицата.

   Стана рано.Не му се лежеше повече. Малката щастливо се усмихваше в съня си.Той леко я докосна по главичката и излезе навън.Обиколи животните и видя,че убитата овца все още стои на мястото, където я беше оставил.Насочи поглед към канарата.Вълчицата вече я нямаше.

   Алиш си отдъхна,  но грабна овцата, закачи я на ченгела, одра кожата и и я наряза на парчета.Сложи я върху чувал и я завлече отново на мястото, където я беше оставил предния ден и влезе в къщата.Сви се до Айшето и изчака първи петли.Навън беше се развиделило.

   Айтана спеше в люлката.Айшето държеше в ръката си въженцето, в случай ,че бебето се събуди, да го залюлее.Тя леко се размърда, когато Алиш за втори път стана.Отвори очи и видя светлината през перденцето.Понечи да скочи на крака,но Алиш я спря:

–Рано е!Почини си още малко!-премести той няколко немирни кичури, които се бяха отделили от дебелата и плитка.

–Не спах, а ти?Излизах на вън.Не е докоснала овцата.Одрах я и я оставих отново.

–Добре си направил!Тя е курбан.Все някое животно ще я отнесе.Направих на Айтана беберон за шише.Виж! Помъчих я с нашето мляко, но не захваща още.Не е свикнала.Утре ще я опитам от Звездица, нейното мляко е по- гъсто.

 Айтана сви устнички и проплака.Гласът беше силен и звънък.Алиш я грабна от люлката и я залюля в ръцете си.Тя не спираше да реве.

  Слънчевите лъчи срамежливо се насочваха към земята и всичко тънеше в зеленина, тишина и покой. Само ранобудните птички огласяха гората.Алиш се въртеше из стаята и бегло погледна към прозореца.На поляната до овцата беше Тя, на задните си лапи и виеше.Воят ѝ заглушаваше лая на кучетата и мученето на кравите и овцете.

–Айше,Тя е тук.Пак е дощла.Гладна е, а не посяга към месото!

Той бутна Айтана в ръцете и и забърза към една от стаите.

–Къде?Не смяташ да направиш това, което си мисля, нали?Недей Алишко!Грехота е.Алах ще ни накаже!

Пушката стоеше закачена на стената до вратата:

–Ще я  убия!Страх ме е за вас! Не смея да подкарам стадото и да ви оставя !.Как ще идеш до агнетата сама?Ще ти скочи, звяр е това,  не е шега работа!

  Айшето плачеше, детето се дереше, а Вълчицата навън виеше като обезумяла.

  Двамата се гледаха и не смееха да помръднат.Алиш имаше право,но нещо отвътре подсказваше на Айшето,че няма да се случи нищо лошо.

  Той взе пушката и остави вратата отворена:

 –Ще я подплаша, само да се махне!Няма да стрелям в нея!

 Той държеше на мерник главата на Вълчицата и леко се придвижваше .Айшето беше на няколко крачки с детето зад гърба му.Той стреля във въздуха, но звярът не помръдна, а само сви предните си лапи и много бавно залази към него.Не виеше, а и Айтана спря да се дере, усетила сякаш присъствието ѝ.

  Айшето тръгна напред.Алиш остана зад гърба и с насочена пушка, загубил и ума и дума от напрежение.Когато разстоянието между Вълчицата и нея се скъсяваше,той викна:

   –Ще я убия, мамка му!Ще я застрелям!Още една крачка и край с нея!!!

   Между жената и звяра остана около метър.Айшето подви колене и лазешком се придвижи до самата нея.Две майки, коленичили като за прошка,  очакващи да им се случи нещо страшно, нещо непоправимо ,се гледаха в очите.

   Айшето остави детето, но не се върна назад, а остана коленичила на място.Вълчицата се понадигна, завъртя се и легна на една страна.Бебето остана на малко разстояние от гърдите и.

  Айшето набра последни сили и леко побутна Айтана, по- близо до една от пъпките и леко се дръпна назад.Струя вълчо мляко плисна лицето на бебето, но Вълчицата се намести и то засмука лакомо.

 Времето спря за двамата и за цялата природа наоколо.

  Ръката на Алиш трепереше, но той не сваляше пушката от прицел, обезумял от страх.Цареше мъртва тишина,която пукаше във въздуха!

 Минутите течаха бавно и мъчително. Айтана не плачеше.По пеленките и лицето и имаше мляко.

     Вълчицата леко се отдръпна и пълзешком  заотстъпва назад.Беше се отдалечила  достатъчно и се озова близо до мястото,където върху чувала стоеше разфасованото месо. Надигна се на четирите си лапи, грабна едно голямо парче и бързо се оттегли в гората.

  Айшето и Алиш не откъсваха очи от мястото ,където  изчезна.После я видяха, че се вмъкна в една от канарите срещу къщата.Там застана на поста си, като следеше всичко от далеч, щастлива,че бебето е накърмено и вече си е заслужила награда за това.Изяде къса месо и равномерното ѝ дишане се озвучаваше като ехо в канарата.Заспа спокойно.