Въздух... !!!
Мрачно, малко градче, като живота ми. Осакатени дървета без клони, улици в кръпки, неравни тротоари с купища опадали листа.
А грее някакво есенно слънце, но ми е студено.
Наближавах болницата. Отново поток от сиви хора и претъпкан паркинг с коли.
Удар... Бях на земята.
Той изскочи от джипа и ме гледаше с безцветните си, воднисти очи.
- Не те видях... Честно, не те видях...
Хванах се за бронята и се изправих. Странно почти нищо не ме болеше.
- Заминавай! Нищо ми няма.
Пред входа, на една пейка стоеше слаба женица. Държеше букетче хризантеми.
- Добро утро.
- Добро да е.
Познавах я, но толкова много хора минаваха на ден.
Изкачвах стъпалата и от ляво ме заболя. Гадна болка. Сякаш ти е трудно да дишаш.
Коридорът е пълен пак с тия сиви лица.
Новият работен ден.
Първият е в кабинета. Много говори, но нищо не казва, а мен ме боли, все повече.
Влизат един след друг. Всеки търсещ някаква помощ, а аз...
Слязох до аптеката да си купя обезболяващи.
Жената с букетчето лежеше на земята до пейката, покрита с чаршаф. Навън стърчеше ръката ѝ, все още стискаща хризантемите... Може би ги носеше за мен.
Ако ми ги беше дала, едва ли щях да им обърна внимание, но сега ми стана тъжно. Някой бе мислил за друг, някой бе решил да ме зарадва, да ми благодари, дори и болейки го.
Следващият в кабинета.
- Помниш ли ме, докторе?
Да помнех го, бай Илия. С последен стадий на меланом. Когато го преглеждах, коремът му бе един черен кратер, в дъното, на който се виждаха червата. Смятах, че отдавна е мъртъв.
- Лягай, Илия да те видя.
Вдигна дрехите си и видях една розова топка от цикатрикса.
- Как стана това?
- Зарязах докторите, докторе и си купих две козички. По цял ден си ги паса и моля Господ.
Наистина нямаше нищо. Сякаш туморът бе умрял, а не болният.
Наистина болеше много!
- Здрастиий!
Вече беше с патерици. Малката Еми, която отиде на море след операциите в Турция.
- Ти що не се смееш? Виждам, че те боли, но ще ти мине!
- Лягай мъничката ми русалка. Как беше на морето?
- Оооо... Моретооо...
Щастлив съм!
И следващият... И следващият... Коридорът е празен.
Колко искам да спя! Колко искам да съм вкъщи. Да дишам без да ме боли, без да не ми стига въздухът.
А, колко много въздух има на тази Земя...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гедеон Все права защищены
