Възможно ли е възпитание на чувствата?

(есе)

За да се отговори на този въпрос, първо трябва да се изясни представата за думата „чувства". Според някои психолози, понятието „човешки чувства" може да се дефинира така:

„Човешките чувства са като контейнер, разделен на две секции. Първата е настъпателна, а втората - отбранителна. Ако човек е способен да насочва своите отбранителни чувста така, че те да надделяват над настъпателните, той ще контролира своя живот и ще го ръководи така, както той самият желае, а не неговите чувства."

Условното определение поставя проблема за въздействието върху живота чрез човешките чувства, а те от своя страна - да се възпитават. Контролът върху тях е свързан с балансиране на тези „вътрешни сили" и постигането на хармония между тях и разума. Тогава съвсем нормално е да се запитаме: „Лесно ли се постига това единство на нашите чувства и мисълта?"

Естествено, нищо в природата не е „лесно" - не може да се създаде от „само себе си", въпреки че човешките възможности са достигнали изключително високо ниво (за което е спомогнало възпитанието на чувствата). Съзнателният контрол върху тях би могъл да се определи като средство за усъвършенстване на вътрешния ни свят и извисяване на идеята за преплитането на нашите чувства, което да има ползотворен ефект за нас - хората.

Хората представляват системи, състоящи се от множество области, като на всяка област съответства цел на действие, което е резултат от чувство. За да въздействаме, трябва да насочим нашето внимание, нашия вътрешен свят и разум към тази област. Това може да се постигне чрез даден стимул (например интелигентният човек има стимул за добра реализация в живота - да изгради семейство, да има работа, която да му предоставя възможност за по-нататъшно развитие и др), което е провокирано от чувството му за ред, от чувството му да бъде значим за някого. За съжаление, в съвременното общество хората напълно са „захвърлили" нормите за нравственост и чувствата се възпитават от лекомислени представи за правилно и неправилно. Някои дори се опитват да се освободят от тези чувства, да се отделят от тях, но всъщност загубват ръководната роля над собствения си живот, а оттам и контрола върху тяхното „възпитание" - хората стават подвластни. Ето защо над „отбранителната секция на контейнера", в която са „поместени" чувствата за човешки добродетели, надделява настъпателната, която олицетворява низките порядки. Това определя и характера („нещо издълбано") на човека, който може да се промени според определени ситуации, но остава един и същ за различните хора - в това се крие и нашата изключителност спрямо другите.

„Възпитанието" на чувствата е изключително важно в днешния динамичен свят. Човек, който успява да контролира този процес, е разбрал целите в съществуването си и ги преследва - личност,д остойна за подражание. Въпреки че управляването на „вътрешните ни потребности" не винаги става според волята ни, ние трябва да осъзнаем неговата стойност и да не се стремим към „освобождаване от чувства".