Юнска Разходка

   Току-що беше чела разказите му - толкова зловещи и все пак нежни. Напомняха й тази убиваща, но истинска любов, която я изгаряше... ала можеше ли да забрави? Обичаше го истински, но сега той не се и сещаше за нея. За миг тя затвори очи и си спомни онази тежка нощ, в която чу думите: "Франческа, не може да сме заедно повече." - но защо... така и не разбра.

   Нощта бе същата - потискаща, напомняща смърт. Зловоние и болка правеха въздуха тежък за дишане. Но тя искаше да се разходи. Облече се набързо, защото не искаше да губи време - нещо я дърпаше навън. Взе си mp3 плейъра и под влиянието на някаква странна песен, която за пръв път чу, излезе с танцова стъпка.

   Мина покрай парка, където беше тяхното място, видя тяхната пейка и реши да поседне за малко. Когато наближи, я побиха тръпки, усети сковаващ студ, въпреки че беше гореща юнска нощ... сякаш се намираше насред безкрайно гробище. Имаше чувството, че някой я наблюдава. Огледа се, ала нямаше никой, и седна. Спря музиката, за да се наслади на природата и чу как нещо изшумоля. Пак се огледа, но наоколо беше се разпростряла тягостна тишина. Искаше й се той да е там, но уви...

  Замечтана, Франческа прекара половин час, без да помръдне. Изведнъж усети как нечии ледени ръце се вкопчиха в нея, в убийствена, но нежна прегръдка. Тя се опита да се обърне, за да види чии бяха те, но не успя, а и не беше нужно. Когато непознатият заговори, тя го позна.

  - Казах ли ти да стоиш далеч от тук, далеч от мен?

  - Моля те, Даниел, пусни ме! Искам да те видя, после ще си отида.

  - Не... предупредих те... сега ще останеш тук!

  - Но нищо ли не значат молбите ми за теб? Аз...

  - АЗ ТЕ ОБИЧАХ... ОБИЧАМ! Не зная... защо не ме послуша? Исках да те виждам... дори отдалеко, че си добре, но ти...

  Той я прегърна още по-силно и заплака. Тя се гърчеше в смъртоносната му хватка, когато усети как зъбите му се впиха в нежния й врат...

- Аз те обичах, Франческа... мила моя... обичах те и не исках да ме виждаш такъв...

  Когато последната й въздишка напусна тялото й, той я целуна за последно, а нощта остана същата - гореща, изпълнена със зловоние, напомняща смърт...