Юнска Разходка
Току-що беше чела разказите му - толкова зловещи и все пак нежни. Напомняха й тази убиваща, но истинска любов, която я изгаряше... ала можеше ли да забрави? Обичаше го истински, но сега той не се и сещаше за нея. За миг тя затвори очи и си спомни онази тежка нощ, в която чу думите: "Франческа, не може да сме заедно повече." - но защо... така и не разбра.
Нощта бе същата - потискаща, напомняща смърт. Зловоние и болка правеха въздуха тежък за дишане. Но тя искаше да се разходи. Облече се набързо, защото не искаше да губи време - нещо я дърпаше навън. Взе си mp3 плейъра и под влиянието на някаква странна песен, която за пръв път чу, излезе с танцова стъпка.
Мина покрай парка, където беше тяхното място, видя тяхната пейка и реши да поседне за малко. Когато наближи, я побиха тръпки, усети сковаващ студ, въпреки че беше гореща юнска нощ... сякаш се намираше насред безкрайно гробище. Имаше чувството, че някой я наблюдава. Огледа се, ала нямаше никой, и седна. Спря музиката, за ...