10 нояб. 2023 г., 05:37

Защото са заедно

596 0 1
1 мин за четене


До кофите за смет, кротко си лежаха чифт стари, износени обувки. Изгледът им бе такъв, та човек спокойно би помислил, че са ветерани, преживели всичките световни войни!
– Все още са чифт, даже са с връзките си, живели са винаги заедно, дори на бунището отново са двойка!
– Някога стопанинът ги лъскаше и поддържаше, а те танцуваха и тичаха под дъжда! Живееха животът му, срещнаха безброй улици, хора, различни планини и долини...

– Какво ли ги очаква утре? Ще бъде тъжно да ги разделят... сякаш затова някое улично куче, още не ги е запокитило нанякъде..!
– Да си говорим докато още сме заедно, да общуваме, както никога до сега!
– Мила моя половинке! Помниш ли, когато стопанинът видя, че вече сме остарели, той ни остави в килера за много дълго, но ние бяхме щастливи, защото бяхме заедно. А помниш ли после, когато стопанинът се сети за нас, правеше ремонт и ние бяхме много нужни! Бяхме много по-важни от всичките му нови обувки, той ги пренебрегна всичките заради нас. С нас ставаше и с нас си лягаше, а после пак в килера...
– Тъмно беше там и студено, но бяхме щастливи, нали бяхме заедно. Тогава дойде онази възрастна дама и никак не ни хареса, накара децата на стопанина, които бяха пораснали пред очите ни, да ни изхвърлят на боклука. И после стопанин ни стана един бездомен, навъсен човек. О, той никак не се грижеше за нас, но той не се грижеше и за себе си. Ние му бяхме тесни и му причинявахме болка, затова ни заряза тук в тази пустош, дъжд да ни вали и вятър да ни вее. Но ние сме щастливи, нали още сме заедно.

Епилог:

Покрай бунището случайно или не... мина един романтичен господин. Спря се, не пред красивите пролетни цветя, а пред мръсните смачкани обувки. И за почуда на минувачите, развърза връзките им и отново ги завърза здравата - едната за другата обувка.
– Защо ли?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аспарух Любенов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...