За едната чест...(1 част)
Рекичката опасваше селото. В подножието на хълма спеше малката черква. Над дървената ù врата, с милващи очи бе изписана Богородица, прилепила майчински глава до младенческата…
В дворчето около черквата, със звънлив гласец се смееше малката щерка на поп Мартин.
Цвета надничаше с любопитство под опашката на черния котарак, спираше за миг и се засмиваше на майка си. Под цъфналата череша, с огромните си, бездънни дълбоки сини очи я галеше Калина - попадията.
Около бялото лице на попадията падаха като вода две дебели руси плитки, примамени от трепета на гръдта ù. Под белите пръсти на ръцете ù, в жълто искреше платненият кръст, който тя умело пришиваше за расото на Мартин. Празник идеше, а черквата по празници се пълнеше с хора, дошли да се помолят, да получат утеха… По пътеката се зададе едър мустакат млад човек. Цвета с малките си крачета припна при него:
- Татко, може ли на празника да дойде и котето? - попита с по детски хитър поглед Цвета.
- Вратите на черквата са отворени… - усмихнато изрече Мартин и се обърна към попадията. - Калино, на венчавка отивам в съседното село… Пази се!
Калина изпрати мъжа си и продължи със заниманията си по пришиването на кръста. Откъм пътя някой извика на завален български. Конска талига бе спряла пред черквата. В нея имаше двама мъже. Единият лежеше господарски на безброй шарени възглавници, а другият бе слуга…
- Дължимото, булка… - обърна се към нея излегналият се мъж. Плъзваше лакоми очи по бялата кожа на русокосата попадия, докато тя броеше париците. Тя смутено го погледна и пак наведе очи. Преди да тръгне, мъжът изрече:
- Бяла, хубава череша, като теб. - изрече мъжът, за да отклони вниманието ù. - Няма ли да ме почерпиш?
- Узреят ли, заповядай. - каза с безпокойство Калина и побърза да се отдалечи навътре в двора.
Отиде при Цвета и я прегърна, сякаш за да я защити от онези очи, които до преди малко я събличаха. Калина се чувстваше някак омърсена…
© Петя Стефанова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря,Любослава!
-
Увлекателно поднесено, харесах.
-
-
Тази малка черква е храмът в сърцата ни...
-
знаеш ли, мила Петя...сякаш съм виждала тази малка черква,
с изписана над дървената ù врата, с милващи очи Богородица,
прилепила майчински глава до младенческата…
мило и драго ми беше да прочета...с обич. -
Има си и начин за сортиране
-
Благодаря,МаринВ откровения Рени е само читател...
-
Не зная, дали пише тук.
Казва се Рени Маринова, а никът е Reffina.
Тук можеш да прочетеш нейни неща - http://reffina.blog.bg/
Приятен, слънчев и щастлив ден -
Ивайло,изпълних си обещанието...Имате го целият разказ...
-
Похотливост е мръсна дума, Лу! Възхищение е друго - изчистено от пошлото...Красиво си я описала тази сцена, както и въведението. Вдъхновяваш с един замах на четката (перото)!Няма да мигна, за да дочакам продължението. И май забрави за обещанието! Ваше Благородие
-
Коя е тя,Марин? Благодаря за топлите думи!
-
Прочетох доста от нещата ти и ми стана приятно, защото стилът ти напомня майстори на перото от началото и средата на миналия век.
За да съм абсолютно честен ще ти призная, че ти си втория такъв писател, а интересното е, че и двете сте жени.
Моите най-искрени поздравления! -
С два щриха интригуваш! Деликатно въвеждаш героите, а все едно ги виждам и познавам. Браво! Чакам!
-
Васко и Ирена, ласкаете ме...Благодаря ,че прочетохте приятели!
-
Според мен ти си един от най-добрите автори в раздел проза! Всяка твоя творба е пропита с много драматизъм и чувство!
Поздрави, Петя! -
Благодаря,Борко!
-
Хубав изказ!
-
Утре обаче...
-
Интересно и талантливо написано.Чакаме другите части.Поздрави!
-
Надявам се,че ще ви допаднат и другите части,все още не съм решила колко да са...
-
Сладкодумен разказвач си, Петя! Поздрави!
-
Благодаря,Вели !Зарадваха ме думите ти! Разказът е по мотиви от една легенда...
-
Толкова майсторски въвеждаш в предстоящата случка, че мога само да споделя възхищението си. Напълно си права, понякога едно изречение може да преобърне изцяло светоусещането ни. Радвам се, че дочаках новото ти произведение. С пожелания за много вдъхновения
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
