14.06.2009 г., 17:35

За едната чест...(1 част)

2.1K 0 23
2 мин за четене

Рекичката опасваше селото. В подножието на хълма спеше  малката черква. Над дървената ù врата, с милващи очи бе изписана Богородица,  прилепила  майчински глава до младенческата…

В дворчето около черквата,  със звънлив гласец  се смееше малката щерка на поп Мартин.

Цвета надничаше с любопитство под опашката на черния котарак, спираше  за миг и се засмиваше на майка си. Под цъфналата череша, с огромните си, бездънни дълбоки  сини очи  я галеше Калина - попадията.

Около бялото лице на попадията падаха  като вода две  дебели  руси плитки, примамени  от   трепета на  гръдта ù. Под белите пръсти на ръцете ù, в жълто  искреше  платненият кръст, който тя умело пришиваше за расото на Мартин. Празник идеше, а  черквата  по празници  се пълнеше с хора, дошли да се помолят, да получат утеха… По пътеката се зададе едър мустакат млад човек. Цвета с малките си крачета припна при него:

- Татко, може ли на празника  да дойде и котето? - попита с  по детски хитър поглед Цвета.

- Вратите на черквата са отворени… - усмихнато изрече Мартин и  се обърна към попадията. - Калино, на венчавка отивам  в съседното село… Пази се!

Калина изпрати мъжа си и продължи със заниманията си по пришиването на кръста. Откъм  пътя някой извика на завален български. Конска талига бе спряла пред черквата. В нея имаше двама мъже. Единият лежеше господарски  на безброй шарени възглавници, а другият бе слуга…

- Дължимото, булка… - обърна се  към нея излегналият се мъж. Плъзваше лакоми очи по бялата кожа  на русокосата  попадия, докато тя  броеше париците. Тя смутено го погледна и пак наведе очи. Преди да тръгне, мъжът изрече:

- Бяла, хубава череша, като теб. - изрече мъжът, за да отклони вниманието ù. - Няма ли да ме почерпиш?

- Узреят ли, заповядай. - каза с безпокойство Калина и побърза да се отдалечи  навътре в двора.

 Отиде при Цвета и я  прегърна, сякаш за да я защити от  онези очи, които до преди малко я събличаха. Калина се чувстваше някак омърсена…

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...