Алексия се взираше през прозорчето на самолета и не знаеше какво да каже. Не се чувстваше омъжена, макар формалният й съпруг да стоеше до нея. Беше уморена, защото не бе спала две нощи от притеснение дали делото ще мине гладко, а в същото време изпитваше силно задължение към Нилс, който бе направил този огромен жест за нея.
- Защо не поспиш? - наруши той неловката тишина. - Има още време, докато кацнем в Иран, а изглеждаш доста уморена.
- Не мога да заспя. - каза му тя и се обърна към него. - Доста ми е нервно и притеснено.
Нилс замълча и понечи да направи някакъв жест с ръка, но се спря. После я попита:
- Защо не ми разкажеш малко повече за Самира и за цялата история покрай осиновяването?
Алексия въздъхна, но знаеше, че му дължи обяснение.
- Тогава работех в Иран. Ползвах го като убежище, защото не ми дадоха виза за Ирак и нелегално се промъквах по северната граница - там се събират три точки - Турция, Иран и Ирак. Отразявах конфликта за Кюрдистан, особено, когато турските военни запо ...