За гълъбите, фъстъците и още нещо

ЗА ГЪЛЪБИТЕ, ФЪСТЪЦИТЕ И ОЩЕ НЕЩО…

Жегата понякога може да е убийствена, нали знаете. Наистина не си падам по летните горещини. Убиват ми желанието за всичко, различно от киснене под душа, какво остава да се прибирам пеша, натоварена с хиляди чантички и торбички. Аайде, бе! В такива моменти предпочитам да си хвана такси. Обаче чакането понякога е изтощително. Още повече ако не ти работи плейъра.

Та намерих си едно сенчесто ъгълче и зачаках. Неусетно се замислих за нещо, вероятно маловажно, тъй като вече дори не помня за какво. До мен, на някакво столче, стоеше около 50 годишна жена, с пликче фъстъци в ръка, и хранеше тритe гълъба, които се навъртаха около нея. Вероятно беше продавачката от близката будка за вестници. Загледах се в една точка. Не знам колко време съм стояла така. Таксито ми все така го нямаше. И изведнъж някой каза нещо, предполагам адресирано към мен. Аха, жената с фъстъците.

- Моля? – попитах аз.

- Гледай го този… само гони другите гълъби и не им дава да стигнат до фъстъците… Ама иначе гълъбите били глупави, а… Най-обичат фъстъци да им давам... Знаят те… Ама този само ги гони, всичко за себе си иска. А, ами ти, врабчо, какво да ти дам пък на тебе? Я се виж какво си малко, как ще лапнеш фъстъка…

Усмихнах се неохотно на жената и отново се замислих.

А в живота не е ли същото? Пълно с егоистични хора. Всеки гледа как да прибере възможно най-много за себе си, пък другите кучетата ги яли. Гониш другите, унижаваш ги, така че да придобиеш привидна сила и нужното самочувствие, и ето че си готов да управляваш Света. Поддаваш се на злото вътре в теб и не правиш нищо по въпроса да го изкорениш. И неусетно вече си един от Онези.

А в деня на Страшния Съд какво ще обясняваш? Че си бил гладен, а природата не прощава? Как ще обясниш защо си избрал лесния път? Всички знаем, че е трудно да си добър. Но малцина от нас се опитват да следват тази пътека, светлата. А защо? Не е ли по-добре да си Ангел, макар и на Земята. Да се раздаваш и да си щастлив от това. Нали Животът е изпитание, отправено към нас самите.

Как ще си спасим душите, ако почерняме всичко около нас?

Проклети гълъби.

А, ето го таксито…