За гълъбите, фъстъците и още нещо
ЗА ГЪЛЪБИТЕ, ФЪСТЪЦИТЕ И ОЩЕ НЕЩО…
Жегата понякога може да е убийствена, нали знаете. Наистина не си падам по летните горещини. Убиват ми желанието за всичко, различно от киснене под душа, какво остава да се прибирам пеша, натоварена с хиляди чантички и торбички. Аайде, бе! В такива моменти предпочитам да си хвана такси. Обаче чакането понякога е изтощително. Още повече ако не ти работи плейъра.
Та намерих си едно сенчесто ъгълче и зачаках. Неусетно се замислих за нещо, вероятно маловажно, тъй като вече дори не помня за какво. До мен, на някакво столче, стоеше около 50 годишна жена, с пликче фъстъци в ръка, и хранеше тритe гълъба, които се навъртаха около нея. Вероятно беше продавачката от близката будка за вестници. Загледах се в една точка. Не знам колко време съм стояла така. Таксито ми все така го нямаше. И изведнъж някой каза нещо, предполагам адресирано към мен. Аха, жената с фъстъците.
- Моля? – попитах аз.
- Гледай го този… само гони другите гълъби и не им дава да стигнат до фъстъците… Ама иначе гълъбите били глупави, а… Най-обичат фъстъци да им давам... Знаят те… Ама този само ги гони, всичко за себе си иска. А, ами ти, врабчо, какво да ти дам пък на тебе? Я се виж какво си малко, как ще лапнеш фъстъка…
Усмихнах се неохотно на жената и отново се замислих.
А в живота не е ли същото? Пълно с егоистични хора. Всеки гледа как да прибере възможно най-много за себе си, пък другите кучетата ги яли. Гониш другите, унижаваш ги, така че да придобиеш привидна сила и нужното самочувствие, и ето че си готов да управляваш Света. Поддаваш се на злото вътре в теб и не правиш нищо по въпроса да го изкорениш. И неусетно вече си един от Онези.
А в деня на Страшния Съд какво ще обясняваш? Че си бил гладен, а природата не прощава? Как ще обясниш защо си избрал лесния път? Всички знаем, че е трудно да си добър. Но малцина от нас се опитват да следват тази пътека, светлата. А защо? Не е ли по-добре да си Ангел, макар и на Земята. Да се раздаваш и да си щастлив от това. Нали Животът е изпитание, отправено към нас самите.
Как ще си спасим душите, ако почерняме всичко около нас?
Проклети гълъби.
А, ето го таксито…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рил Всички права запазени
