22 июн. 2007 г., 16:08

За любовта и още нещто 

  Проза
856 0 0
2 мин за четене

Любов. Тази дума, толкова често употребявана с повод и без повод. В тези пет букви има толкова жар, но и яд, че може да разруши всичко. Но какво всъщност е любовта - чувство на радост или на болка? Самата аз не мога да си отговоря. Бях се зарекла да не се влюбвам, но можеш ли да заповядваш на сърцето какво да чувства, на разума какво да мисли, на гласа какво да изрича? Не, нали? След дълги години на опити да накарам сърцето да не обича, не успях да го спра, то само избра - влюби се. Но в най-неподходящия момент. Аз, силната жена, борбена, самостоятелна, зависех от някого, мислех за някого,  но вече не бях сама - до мен стоеше някои друг. А този, когото обичах, не беше за мен. Не можех да кажа: ти си. В мига, в който осъзнах, че се влюбвам, разбрах, че пропадам. Не знаех какво да кажа, мислех си, че това е някава илюзия. Аз и любов! Та нали мъжете бяха онези нищожни същества, които трябва да тъпча, подтиквана от омразата, която първия мъж в моя живот бе насадил в мен. И която не можах да премахна толкова години след него. Всеки мъж, който ме обичаше, биваше наказван заради него. Всеки път, в който го видех, болката отново ме заливаше, виждах в очите му онова задоволство и то ме караше още по силно да мразя него и всички останали. В опитите си да го нараня, както той мен, правех грешка след грешка, наранявах хората около себе си, без дори да се замисля, че не е редно други да плащат за неговите грешки. През всичките тези години в които мразех, до мен имаше човек, който така и не можах да обикна с онази любов... А той ме обича, знам го, виждам го в очите му, но всеки път, в който му казвам "обичам те", аз знам, че има предвид някои друг. Но не това е най-лошото. Свикнах с мисалта, че няма да съм щастлива, че не мога да съм с него и точно тогава се появи той, другият, моята тайна любов. Чувствам се страно като казвам думата "любов". Бях забравила какво значи. Но разума ми нашпепваше: "Не съсипвай и неговия живот, та тои е още дете. Толкова чист и невинен, искрен в любовта си. Разумът ми нашепваше: "Забрави го!", а сърцето ми нашепваше: "Обичaй го!". Но не можех...

© Валя Митова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??