Любов. Тази дума, толкова често употребявана с повод и без повод. В тези пет букви има толкова жар, но и яд, че може да разруши всичко. Но какво всъщност е любовта - чувство на радост или на болка? Самата аз не мога да си отговоря. Бях се зарекла да не се влюбвам, но можеш ли да заповядваш на сърцето какво да чувства, на разума какво да мисли, на гласа какво да изрича? Не, нали? След дълги години на опити да накарам сърцето да не обича, не успях да го спра, то само избра - влюби се. Но в най-неподходящия момент. Аз, силната жена, борбена, самостоятелна, зависех от някого, мислех за някого, но вече не бях сама - до мен стоеше някои друг. А този, когото обичах, не беше за мен. Не можех да кажа: ти си. В мига, в който осъзнах, че се влюбвам, разбрах, че пропадам. Не знаех какво да кажа, мислех си, че това е някава илюзия. Аз и любов! Та нали мъжете бяха онези нищожни същества, които трябва да тъпча, подтиквана от омразата, която първия мъж в моя живот бе насадил в мен. И която не можах да ...