За онази любов говоря. За онази, нали знаеш… която кара сърцето ти да бие учестено… или да спира. Да спира и да не знаеш колко време точно си бил мъртъв. За онази любов - от най-старите приказки. И онази, за която няма да прочетеш в нито една легенда. Лудата, необяснимата, понякога баналната… караща те да се замисляш все по-често. Да мечтаеш, да се раждаш отново и отново, и отново.

За онази любов ти говоря. Изтърпяла върху себе си всички възможни бури, видяла всички възможни вселени. За онази любов, която те надживява, но никога не умира преди теб. Която те дърпа към хиляди пропасти, издига те до края на Земята и после стремглаво те спуска надолу. Онази, която подлудява и най-смирената душа. Която вдетинява порасналото ти сърце. Която те осмисля и обърква, оставя те безмълвен и те кара да крещиш, да живееш, да чувстваш как кръвта тече по вените ти. Събужда сетивата ти. Изостря ги.  

И знаеш ли, тя не търпи оправдания. Нея не можеш да я скриеш, не можеш да я затвориш в шкафа и просто да я забравиш. Не можеш да се престориш, че нея я няма. Тя няма да те остави да спиш. Ще ти убива късно вечер, когато съзнанието ти вече се унася, и рано сутрин, още преди да чуеш будилника, тя ще изкрещи в ухото ти, че денят започва. И ти отново трябва да станеш от леглото и да я изживееш. Или да се бориш с нея. Ти избираш. Тя е безмилостен съперник, понякога дори скъперничи. Понякога ти дава всички възможни цветове… толкова много цветове, че дори не си и знаел, че те съществуват.  Но реши ли да взима, ще ти отнеме и времето, и сълзите, и въздуха. Всичко.  

Разбра ли за коя любов ти говоря? Да, точно за нея. Онази, за която ти нямаше смелостта, а аз нямах силата да се преборя със страха ти. Но аз вече няма да ти разказвам за нея. Ще си останат само думите и въпросите, които пробягват в ума ти и катастрофират в стените. Дали беше грешка? Можеш ли да кажеш „завинаги“? Какъв цвят са очите ми на разсъмване и дали се усмихвам насън?

 Да се бориш за любовта на някой, който не я допуска до себе си, е като да вържеш стрелките на часовника, надявайки се времето да спре. Просто няма смисъл. Щом ти не я искаш, аз няма да ти я дам. Но знай, че да живееш без нея е точно толкова трудно, колкото и с нея.