За онази любов говоря. За онази, нали знаеш… която кара сърцето ти да бие учестено… или да спира. Да спира и да не знаеш колко време точно си бил мъртъв. За онази любов - от най-старите приказки. И онази, за която няма да прочетеш в нито една легенда. Лудата, необяснимата, понякога баналната… караща те да се замисляш все по-често. Да мечтаеш, да се раждаш отново и отново, и отново.
За онази любов ти говоря. Изтърпяла върху себе си всички възможни бури, видяла всички възможни вселени. За онази любов, която те надживява, но никога не умира преди теб. Която те дърпа към хиляди пропасти, издига те до края на Земята и после стремглаво те спуска надолу. Онази, която подлудява и най-смирената душа. Която вдетинява порасналото ти сърце. Която те осмисля и обърква, оставя те безмълвен и те кара да крещиш, да живееш, да чувстваш как кръвта тече по вените ти. Събужда сетивата ти. Изостря ги.
И знаеш ли, тя не търпи оправдания. Нея не можеш да я скриеш, не можеш да я затвориш в шкафа и просто да я ...