23 февр. 2025 г., 19:23

За приятелството и хляба ...

339 2 9
1 мин за четене

За приятелството и хляба ...                                                                                                                                                             . Преди години за около седмица лежах в болница и там се запознах с Вили, моята бъдеща вярна приятелка ... За наше щастие - с нея дори се оказахме почти съседи ... Инженер-химик, на възраст малко по-голяма и омъжена доста след мен ... Едно след друго семейството й забогатява с три деца ... Като по-млада Вили беше много, даже бих казала, прекалено спортна натура ... Двете дълго време и редовно обикаляхме малкото стадионче, недалече от нас ... Така, чрез спорт и диета, тя можа да се справи - победи диабета, което ме възхити ... Но, за беда, почти изведнъж, семейството остана без препитание ... Съкратиха от работа сякаш едновременно и Вили, и нейния съпруг, който замина на село ... Не малко предприятия се ликвидираха в града ни - след като започнаха демократичните промени ... А работа да се намери - повече от трудно, за съжаление ... Между другото, малко преди това, с моето семейство се случи нещо подобно, но съумяхме набързо да се справим ... И Вили, борбената българка, все пак успя - с Божия помощ стана продавачка на будка с вестници и списания ... Там при нея, често се отбивах да се видим и да си купя нещо, за да й правя оборот ... Децата растяха, но трябваха пари за хляб, за книги, а все не стигаха ... Понякога, Вили идваше у нас, с молба за някаква не голяма сума и аз винаги отделях от учителската си заплата ... Само с едно дете бяхме, (уви - по стечение на обстоятелствата), как можеше да не й помогна ... Най-вече, помня моето детство - твърде трудно, родителите ми издържаха своите три деца ... А годините минаваха, децата на Вили - вече големи, висшисти, взели в ръце живота си, със свои семейства, живи и здрави ... Но винаги, като ме види, тя не спира да ми благодари, че съм й помагала преди - става ми дори неудобно чак, от нейната признателност ... Нищо кой знае какво не бях правила - нали затова тъй отдавна с нея сме приятелки ...                                                      ДораГеорг

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дора Пежгорска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...