23.02.2025 г., 19:23

За приятелството и хляба ...

346 2 9
1 мин за четене

За приятелството и хляба ...                                                                                                                                                             . Преди години за около седмица лежах в болница и там се запознах с Вили, моята бъдеща вярна приятелка ... За наше щастие - с нея дори се оказахме почти съседи ... Инженер-химик, на възраст малко по-голяма и омъжена доста след мен ... Едно след друго семейството й забогатява с три деца ... Като по-млада Вили беше много, даже бих казала, прекалено спортна натура ... Двете дълго време и редовно обикаляхме малкото стадионче, недалече от нас ... Така, чрез спорт и диета, тя можа да се справи - победи диабета, което ме възхити ... Но, за беда, почти изведнъж, семейството остана без препитание ... Съкратиха от работа сякаш едновременно и Вили, и нейния съпруг, който замина на село ... Не малко предприятия се ликвидираха в града ни - след като започнаха демократичните промени ... А работа да се намери - повече от трудно, за съжаление ... Между другото, малко преди това, с моето семейство се случи нещо подобно, но съумяхме набързо да се справим ... И Вили, борбената българка, все пак успя - с Божия помощ стана продавачка на будка с вестници и списания ... Там при нея, често се отбивах да се видим и да си купя нещо, за да й правя оборот ... Децата растяха, но трябваха пари за хляб, за книги, а все не стигаха ... Понякога, Вили идваше у нас, с молба за някаква не голяма сума и аз винаги отделях от учителската си заплата ... Само с едно дете бяхме, (уви - по стечение на обстоятелствата), как можеше да не й помогна ... Най-вече, помня моето детство - твърде трудно, родителите ми издържаха своите три деца ... А годините минаваха, децата на Вили - вече големи, висшисти, взели в ръце живота си, със свои семейства, живи и здрави ... Но винаги, като ме види, тя не спира да ми благодари, че съм й помагала преди - става ми дори неудобно чак, от нейната признателност ... Нищо кой знае какво не бях правила - нали затова тъй отдавна с нея сме приятелки ...                                                      ДораГеорг

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дора Пежгорска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...