За приятелството и хляба ...
За приятелството и хляба ... . Преди години за около седмица лежах в болница и там се запознах с Вили, моята бъдеща вярна приятелка ... За наше щастие - с нея дори се оказахме почти съседи ... Инженер-химик, на възраст малко по-голяма и омъжена доста след мен ... Едно след друго семейството й забогатява с три деца ... Като по-млада Вили беше много, даже бих казала, прекалено спортна натура ... Двете дълго време и редовно обикаляхме малкото стадионче, недалече от нас ... Така, чрез спорт и диета, тя можа да се справи - победи диабета, което ме възхити ... Но, за беда, почти изведнъж, семейството остана без препитание ... Съкратиха от работа сякаш едновременно и Вили, и нейния съпруг, който замина на село ... Не малко предприятия се ликвидираха в града ни - след като започнаха демократичните промени ... А работа да се намери - повече от трудно, за съжаление ... Между другото, малко преди това, с моето семейство се случи нещо подобно, но съумяхме набързо да се справим ... И Вили, борбената българка, все пак успя - с Божия помощ стана продавачка на будка с вестници и списания ... Там при нея, често се отбивах да се видим и да си купя нещо, за да й правя оборот ... Децата растяха, но трябваха пари за хляб, за книги, а все не стигаха ... Понякога, Вили идваше у нас, с молба за някаква не голяма сума и аз винаги отделях от учителската си заплата ... Само с едно дете бяхме, (уви - по стечение на обстоятелствата), как можеше да не й помогна ... Най-вече, помня моето детство - твърде трудно, родителите ми издържаха своите три деца ... А годините минаваха, децата на Вили - вече големи, висшисти, взели в ръце живота си, със свои семейства, живи и здрави ... Но винаги, като ме види, тя не спира да ми благодари, че съм й помагала преди - става ми дори неудобно чак, от нейната признателност ... Нищо кой знае какво не бях правила - нали затова тъй отдавна с нея сме приятелки ... ДораГеорг
© Дора Пежгорска All rights reserved.
