31 мар. 2012 г., 14:10

За тебе, мамо! 

  Проза » Другие
1106 0 3
2 мин за четене

 

Из моята книга "Ти можеш!"

 

 

Реших тази моя книга да бъде подарък за тебе, мамо.

Само за тебе!

Защото го заслужаваш!

            Знам, че каквото и да направя, каквото и да напиша за теб, ще бъде безкрайно малко, ще бъде направо прашинка в сравнение с това, което ти си направила за мене. И каквото правиш за мене. И каквото още ще направиш за мене.

            Но в живота кантар няма. Не съм го измислила аз. Всеки, дошъл на този свят има своята майка. И си мисля, че ако имаше в живота кантар, никой, дошъл на този свят не я заслужава. Не заслужава нито нейните безкрайни безсънни нощи, нито безкрайните ѝ майчини сълзи. Не заслужава даже щастливата ѝ усмивка заради някакъв, макар и малък успех, заради някаква мимолетно проявена от него доброта.

            Не те заслужавам и аз, ако имаше кантар.

 

*   *   *

            Та аз дори в утробата ти не съм била като другите!

            Още там съм започнала да заменям гарваново черните ти коси с белите кичури на тревогата! Още там съм започнала да превръщам нощите и дните ти в ад. И вместо да се радваш за идването на новата си свидна рожба, ти си прогизвала възглавницата със сълзи заради тази убийствена неяснота около моето идване.

 

*   *   *

            От къде да знаеш, че всичко до тук е било само едни малки, бели кахъри!

            Истинските ядове са започнали точно с това мое идване на този, уж, бял свят.

            Кувьози, болести, системи, глупости! В резултат на всичко това, а и на бог знае какво още – тежко, много тежко, заболяване. Заболяване, заради което в едно експертно решение е записано – пожизнено, инвалид с деветдесет и осем процента неработоспособност, с чужда помощ. Кратко, ясно и точно. Но, казано по друг начин, това означава инвалиден стол, четири стени и очи, молещи някой да те изведе навън. За да видиш този, уж, бял свят, заради който си се родил. И после да се прибереш пак зад тези четири стени със заседнала в гърлото ти мъка, че не си като другите, че не можеш да бъдеш като другите!

            И всичко това – за мене едно, за тебе хиляда и едно!

            За мене мъката, че не мога да бъда с другите, а за тебе хилядократно по-голямата мъка, че не можеш да ми осигуриш радостта да бъда с другите.

 

*   *   *

            После училище, но и то не като за другите. Вместо аз да ходя там, учителите идваха у нас. Вярно, че почти всички бяха внимателни към мене. Почти всички бяха безкрайно търпеливи и което беше най-гадното, бяха безкрайно снизходителни, съжаляваха ме, с което мислеха, че ми правят добро. Горките, в своята доброта те въобще не подозираха колко много ме обиждаше всичко това.

 

* * *

            Затова в живота няма кантар.

            За да не прозвучи всичко, което съм написала, което пиша и което, дай боже, ще напиша, като оправдание и извинение пред тебе.

            Благодаря ти, мамо!

 

 

 

© Кремена Желязкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.

  • C Ondra (Рада Петрова): "... Кремена, вие не сте различни хора - вие сте по-добрите хора, защото истинските неща преминават през страданието... "
    !!!

    По забележката на Тома: нищо трагично, едно многоточие вместо запетаята върши чудесна работа

    Благодаря ти, Кремена, за силата, която ми подари с тази творба!
    Харесва ми как пишеш, имаш талант!
    Пиши и бъди себе си!!!
    Прегръдка от сърце! (не от състрадание)
  • Кремена, тук хората коментират това, което е написал авторът и, разбира се, как го е написал. Аз ще кажа нещо друго, което не е коментр. То е позиция, в голяма степен емоция, а също така и очакване.Аз СЪМ такава майка. На талантливо, интелигентно и търсещо момиче. С пожизнена диагноза. И благодаря на Бог, че ми даде това предизвикателство да я отгледам, да се борим заедно, да гледаме с възторжени очи на света и аз да го виждам през нейните - усмихнати, гневни, закачливи, ,предизвикващи, уморени и всякакви - нейните лешникови очи във всеки прекрасен ден от невероятно пъстрия ни живот. Тя промени моя път и аз го вградих в нейния, за да създадем свят, в който нещата са възможни.И се радвам, че всичко се случва!
    Прекрасно е, че в сърцето си имаш място за творчество и благодарност.Но бъди сигурна - мама също е благодарна на Вселената за теб! Кремена, вие не сте различни хора - вие сте по-добрите хора, защото истинските неща преминават през страданието. Знам го в душата си.Пожелавам ти да можеш всичко и да му се радваш с цялото си сърце!
  • Между другото, понеже сте отбелязала, че това е пасаж от книга:

    "Не те заслужавам и аз, ако имаше кантар." - тук отсъства съгласуване на времената, т.е. правилно би било: "Нямаше да те заслужавам и аз, ако имаше кантар." Понеже обаче това не звучи много добре, по-добре би било: "Не бих те заслужавала и аз, ако имаше кантар."
Предложения
: ??:??