кремик (Кремена Желязкова)

Село на юг от Балкана 🇧🇬

Това е откъс от новата книга, която подготвям, с работно заглавие „Смолница – между два рода”
Аз съм пра-пра-внучка на опълченеца Зиновий (Желю) Дерменджиев, който е дядо на майката на баща ми, а Гечо Дерменджията е негов баща. Родом е от с. Бургуджии (дн. с. Горно Александрово), Сливенско. През 183 ...

кремик

Проза » Рассказы

2013-01-10T22:33:47+02:00 1.4K

За тебе, мамо! 🇧🇬

Из моята книга "Ти можеш!"
Реших тази моя книга да бъде подарък за тебе, мамо.
Само за тебе!
Защото го заслужаваш!
Знам, че каквото и да направя, каквото и да напиша за теб, ще бъде безкрайно малко, ще бъде направо прашинка в сравнение с това, което ти си направила за мене. И каквото правиш за мене. ...

кремик

Проза » Другие

2012-03-31T14:10:33+03:00 1.4K 3

Музиката на тишината 🇧🇬

Момчето седна задъхано на своята дървена пейка, сякаш захвърлена между дърветата в края на градския парк. Пейката беше малко изкривена, може да се каже дори изпоначупена с тези две-три изкъртени летви по нея - само на няколко крачки по-нататък имаше друга, по-хубава, но момчето сядаше винаги на тази ...

кремик

Проза » Рассказы

2012-03-25T22:40:27+03:00 2.1K 10

Цвете за чичо Серафим 🇧🇬

ЦВЕТЕ ЗА ЧИЧО СЕРАФИМ
В памет на един мой приятел
„Когато станах вече калфа, казах на баща ми: “Дай да вземем две кожи черен бокс и гьон, за да направя на цялото семейство по един чифт обувки.” Взех мерките на всички и почнах да работя. Това продължи двадесет дни, направих обувките както можах. Кога ...

кремик

Проза

2011-06-02T14:33:39+03:00 1.4K 6

Една щура глава 🇧🇬

ЕДНА ЩУРА ГЛАВА
- Бульо Сандьовице, мама каза да ми дадеш 5 яйца, два сапуна за пране, един пакет сол и три хляба. И, ако останат стотинки, да ми дадеш и една вафла – момчето изстреля всичко това доста бързо, а при последното, това за вафлата, се огледа малко боязливо.
- А бре, Ванко, къде ще го нос ...

кремик

Проза » Литературные очерки

2010-08-18T18:52:47+03:00 1.6K

Размисли върху живота 🇧🇬

Вече четвърт век съм на тази земя,
в този свят, сътворен по погрешка.
Вече четвърт век през сълзи се смях
и с усмивка плаках на глас безутешно.
Вече четвърт век правя планове смели ...

кремик

Поэзия » Другая

2009-09-30T21:08:14+03:00 1.3K 4

Пролетен конфликт 🇧🇬

ПРОЛЕТЕН КОНФЛИКТ
Пролет е!
Сигурно седем от всеки осем разказа за пролетта започват по този начин. Но аз нямам намерение да рисувам пролетни картини, макар че, като я гледам тази разпукваща се зеленина и вече тук-там разцъфнали крайпътни дръвчета, ми иде да хвана палитрата и четката. Нищо, че ги ня ...

кремик

Проза » Рассказы

2009-09-16T22:46:32+03:00 1.1K

Спомен за маминка 🇧🇬

Казват, че най-хубавият период в човешкия живот са неповторимите детски години. Кой не би желал да се върне в тях, кой не би искал поне за ден, за час, дори за секунда да се върне в онова лудо, лудо време, да си спомни за безгрижното детство със своите безкрайни игри, със своите лудории, с онези въл ...

кремик

Проза » Рассказы

2009-09-12T00:29:22+03:00 1.1K 3

Най-добрият вуйчо 🇧🇬

НАЙ-ДОБРИЯТ ВУЙЧО
Неотдавна в главата ми се прокрадна една, поне според мен, доста добра идея. Исках да разкажа за моя вуйчо, за човека, когото много обичам и когото толкова много ценя. Споделих това си намерение с баща ми, той го възприе с онази доброжелателна усмивка, която винаги означаваше: „Скъ ...

кремик

Проза » Рассказы

2008-07-23T22:42:00+03:00 3K 2

Вместо Ч.Р.Д. 🇧🇬

ВМЕСТО Ч. Р. Д.
Ти, докторе, наскоро си имал рожден ден. Разбрах това от баща ми, чух го да ти се обажда за поздрав. Тогава толкова исках и аз да направя това, но просто не посмях да поискам слушалката. И реших да потърся друг начин да ти честитя рождения ден.
* * *
Сигурно можеш да си представиш ка ...

кремик

Эссе » Другие

2008-06-22T11:59:10+03:00 1.7K 2

Целувка за дядо 🇧🇬

В тази ноемврийска нощ стояхме с моя баща на масата край прозореца и мълчахме. Не ни се говореше. Мъката по наскоро починалия ми дядо стягаше гърлата ни. Баща ми гледаше навън, пръстите му безпричинно мачкаха някаква хартиена кърпичка, а очите му се взираха тъжно в блесналата в своята студенина обло ...

кремик

Проза » Рассказы

2007-12-24T22:25:38+02:00 1.3K 1

Чичо Тошо и гълъбите 🇧🇬

ЧИЧО ТОШО И ГЪЛЪБИТЕ
Къщата на чичо Тошо се намираше на една малка, тиха и много живописна, почти в центъра на Добрич уличка, по-точно - до Пазара. Хубава, кокетна беше тази къщичка, не заслужаваше да бъде съборена, но по онова време - кой те пита? Решават и я бутат - колко му е. Така изведнъж чичо ...

кремик

Проза » Юмористическая

2007-11-18T19:57:00+02:00 1.4K 1

Крадец ли е Шабан? 🇧🇬

Баща ми, определено, е зает човек. Ходи на работа, не оставя и къщната, но остане ли малко, ей така, взема книжката.
Тия дни, гледам го, се е лепнал за " Дивите разкази " на Николай Хайтов. Да си призная, не бях ги чела, даже, като че ли малко му се присмях, но като гледах с какво постоянство той по ...

кремик

Проза » Литературные очерки

2007-11-14T21:51:19+02:00 1.6K 1

Къде си, Ботев?! 🇧🇬

„Баба Илийца е умряла отдавна. Но полуумрялото дете оживя и сега е здрав левент и се нарича майор П. Покойната му баба, като му е разказвала тия събития, говорила му, че вярва, че дължи оздравяването му не толкова на небрежната молитва на сърдития калугер, колкото на добрината, която не могла да нап ...

кремик

Проза » Рассказы

2007-11-11T11:04:02+02:00 1.7K

Я камилата, я камиларя 🇧🇬

Я КАМИЛАТА, Я КАМИЛАРЯ
Тази привечер, както се случваше понякога, баща ми и неговия приятел Кольо се черпеха на терасата на хола и обсъждаха нещо. Макар че бях с тях на малката масичка, почти не вземах участие в техния разговор. Пък и какво разбирах аз от коли, защото те двамата, всъщност, говореха ...

кремик

Проза » Рассказы

2007-11-10T17:02:02+02:00 5.5K 2

Десет дни, които ме разтърсиха 🇧🇬

ДЕСЕТ ДНИ, КОИТО МЕ РАЗТЪРСИХА
На моите безкрайно скъпи приятели
Едно шеметно преживяване няма как да не остави трайни спомени у този, който ги е преживял.
Така стана и с мене.
Само като си помисля, че не исках да ходя във Вършец. Мислех си, че ще ми бъде тъпо, че няма да има с кого лаф да обеля, че ...

кремик

Проза » Литературные очерки

2007-11-07T19:55:58+02:00 1.4K 2

Синът му беше наркоман 🇧🇬

„Боже, колко мъка има по този свят, боже!"
Й. Йовков
До този ден не знаех нищо за сина му...
Той седеше на пейката пред кооперацията и беше обхванал с ръце побелялата си вече глава. Нещо, явно, много му тежеше, защото, когато минах край него, не си вдигна главата, не ме спря, не ме закачи както обик ...

кремик

Эссе » Социальные

2007-11-06T22:47:07+02:00 2.9K

И Тангра му се възхити 🇧🇬

И ТАНГРА МУ СЕ ВЪЗХИТИ
Да си призная тази история със „сакралното" убийство на Кан Крум ме занимаваше доста дълго време. Споделих идеята си с баща ми, той, естествено, я възприе, но ме посъветва да изговоря тези неща с чичо Георги Казанджиев. И беше прав - кой друг, ако не той е „най-на ти" с Истори ...

кремик

Эссе » Гражданские

2007-11-04T11:53:39+02:00 2K 1

ИМАМ ЛИ БЪДЕЩЕ 🇧🇬

ИМАМ ЛИ БЪДЕЩЕ ?
Бих могла да започна така:
Казвам се еди-как си и съм на еди-колко си години. Студентка съм еди-къде си и след като завърша образованието си искам да започна работа еди-какво си. После започвам да се оплаквам колко труден е станал животът, как хората едва смогват да свързват двата к ...

кремик

Эссе » Социальные

2007-11-03T12:44:42+02:00 3.4K 7