За Вярата и Суеверието или как използваме чадъра

(на Валерий Андреев)

Реших да понапиша нещо по темата. Когато реша такова нещо, чакам то да се изтръска от химикала върху листа. Обаче този път и химикалът не ми потрябва, защото се зачетох в белия лист. Толкова ми беше приятно това, че неусетно съм заспала. А в съня ми ме чакаше Кошмарът.
Посрещна ме и ми каза, че твърде много вяра имам и че той сега ще ме лекува от това. Докато се чудех как да избягам, Кошмарът ми подаде нещо и каза, че това ми е късметчето. Беше листче хартия свито на руло - както когато ви поднасят кафе. Отварям го аз, вече забравила, че щях да бягам - винаги съм била пословично любопитна. Ето какво късметче получих:

- Банкерът е човек, който ти дава назаем чадър, когато времето е хубаво и си го взема обратно, когато завали.

Казах си, че даже е логично - това все пак е късметчето от Кошмара ми! Не е ли прекрасно!? Т.е. как да го разбирам? Че съм разбрала ми стана ясно, когато чух смеха - макар и рядко, но се случва да ми се смеят откъм съня.

Трябва наистина да си заспал, за да се смееш на това:

- Понеже е без значение в какво вярваш - дали вярваш в нещо или в нищо НЕ вярваш - падна ти се чадър, защото мокър от дъжд не се бои.

Както и сами разбирате, това ми го говори Кошмарът, който беше започнал да ме лекува. И продължи:

- Няма ли да ме попиташ кога толкова си се намокрила, щом като когато завали не се боиш? Тогава чуй това: чадърът против слънце е заради слънчасването - ако слънчасаш, току-виж си получила слънчев удар, а за да не го получиш или пиеш една студена вода, или те поливат със студен душ, но ти си кошмарна и не искаш нито едно от двете. Получаваш си тогава чадъра и вече цялата си мокра, защото без него можеше и да ти се получи да минаваш между капките, но сега чадърът ти пречи. От всичко това изводът е един: няма нищо лошо в слънчасването, когато имаш духовна дисциплина! Какво е тя? Освобождаване от товара на вярата, защото когато посееш семената от него, ще поникне какво ли не, а ти с цената на всичко ще трябва да защитаваш тая твоя обетована земя. Затова пък, ако товарът на вярата ти е само едно синапено зърно, където го посееш, там ще поникне и да защитаваш няма да има какво, защото синапът е храст със семена колкото са звездите. Вземаш си едно зърно и то не тежи, защото е по-малко дори от маковото и е съвсем еднакво с всички други семена. Тях пък вятърът ще разнесе и така винаги ще си бъдеш у дома - на твоята обетована земя.

Е, това все пак е късметчето от Кошмара ми и той може да си го тълкува както си поиска, но аз исках да го питам откъде знае всичко това, обаче той ми каза, че е време за събуждане, което ме разсмя и аз си чух смеха. Събудих се с вярата, че вече мога да ходя по вода, но веднага се залових за сламката - дръжката на чадъра против слънце, защото банкерът беше забравил да си го прибере, а аз, макар и мокра, знам, че не мога да плувам и затова ми се налага да плавам върху чадъра си, но на всичкото отгоре вали като из ведро в това море, бе!... Докато се чудех как да запазя равновесие, сетих се, че Кошмарът нищо не ми каза за суеверието.

... Какъв Кошмар! Той идеше по водата, за да ми каже, че всичко е научил от дъжда, от който не се бои, защото не му трябва чадър...

- Ще потънеш заедно със суеверието си, но то пак ще изплува! - това успях да чуя малко преди чадърът да се обърне.

... После и докато внимавах за равновесието си сърфирайки по гребена на вълната, която ме удари и с чадър в ръка заради баланса, дочух банкерът да казва на моя Кошмар:

- До тук всичко беше по сценария на цирка и мина добре, но... това вече е суеверие!

Моят Кошмар само се подсмихна. Той ли не знае кое е нелечимото в мен!?...