За Вярата и Суеверието или как използваме чадъра
(на Валерий Андреев)
Реших да понапиша нещо по темата. Когато реша такова нещо, чакам то да се изтръска от химикала върху листа. Обаче този път и химикалът не ми потрябва, защото се зачетох в белия лист. Толкова ми беше приятно това, че неусетно съм заспала. А в съня ми ме чакаше Кошмарът.
Посрещна ме и ми каза, че твърде много вяра имам и че той сега ще ме лекува от това. Докато се чудех как да избягам, Кошмарът ми подаде нещо и каза, че това ми е късметчето. Беше листче хартия свито на руло - както когато ви поднасят кафе. Отварям го аз, вече забравила, че щях да бягам - винаги съм била пословично любопитна. Ето какво късметче получих:
- Банкерът е човек, който ти дава назаем чадър, когато времето е хубаво и си го взема обратно, когато завали.
Казах си, че даже е логично - това все пак е късметчето от Кошмара ми! Не е ли прекрасно!? Т.е. как да го разбирам? Че съм разбрала ми стана ясно, когато чух смеха - макар и рядко, но се случва д ...