Част втора

         Хан Тервел или как Европа бе спасена от

         нашествието на арабите

         Според една книжка, писана от неизвестен любител на перото, която се нарича  „Именник на българските ханове” Хан Тервел е вторият български владетел след създаването на България и всички го спрягат за син на Хан Аспарух. Това вече не трябва да ни учудва, защото както видяхме в предишната глава противно на римското право, което според мен с основание твърди, че сигурна е единствено майката, българите залагали със завидна упоритост на бащата. Поради тази причина нямаме никаква информация коя е майката на нашия човек. Дали онази палава девойка, която накарала баща му да мине Дунав и да основе цяла държава само заради едното чукане или някоя друга мома, която в последствие му завъртяла главата – историята мълчи, като срамежлива мома по този въпрос. Може би за това не се знае и кога точно нашият човек е проплакал и се е появил на бял свят. Някои историци, които цял живот са се ровили в дебели прашасали книги без да погледнат жена твърдят, че това трябва да е било някъде около 675 година. Ако е така, то тогава безименната девойка, за която споменахме по-горе трябва просто да е била лек флирт за баща му. Е, вярно сърцеведът Оскар Уайлд казва, че „разликата между вечната любов и флирта, е че обикновено флирта трае малко по – дълго”, но това е една друга тема, която няма да засягам сега, поради липса на познания върху нея.  Отплеснах се малко, но то е от третата водка, която пия за деня от яд, че жена ми ме накара да изхвърля боклука.

         Както и да е.  Според очевидци, които разбира се не съм разпитвал лично, но може да им се вярва Хан Тервел бил човек нисък, дребен на ръст, не бил храбър в битките като баща си, но за сметка на това бил хитър. Що да се бута в кютека като може от страни да им гледа сеира. Какво ще кажете а? Страшен пич! Само такъв е могъл да разиграва византийските императори с вещината на придворен интригант. И го е правил да ви кажа. И то добре, но за това по-късно. Да не слагаме каруцата пред магарето. Ако ви звучи по-добре, можем да заменим магарето с кон.

         През 1972 г. любител на историята като мен публикувал оловен печат с надпис на гръцки език, който гласи: "Богородице, помагай на кесаря Тервел." На лицевата страна на печата личи полуясно изображение на владетел, с дълги, спускащи се до раменете коси и островръха брада. Облечен е с ризница, има шлем на главата, в дясната си ръка държи копие, а в лявата - полукръгъл щит, върху който е изобразен конник, устремен срещу паднал на земята противник. Какво ще кажете а? Ако той не е бил родоначалник на днешните рокери да не си легна повече с жена ми. От всякъде си личи, че е бил пич, та дрънка. За това ромеите имали голям страх от него, а той се държал с тях като баща с непослушните си деца. А направят някоя беля и нашият човек ги ступва веднага. Не за друго, а да не се самозабравят и да са наясно кой кара влака.

Без малко да забравя да ви информирам, че този оловен печат потвърждава и едно съмнение на нашите историци, за което те говорили от години, но само при заключени врати и при размяната на смутени съзаклятнически погледи.  Та тези смели и жертвоготовни мъже от дълго време подозирали, че има нещо гнило в Дания и че Хан Тервел бил приел тайно християнството, зарязвайки безсърдечно нашия езически бог Тангра. Така и се оказало. След като направили това разкритие те три дни яли пили и се веселили, а някои дори станали професори.

         Спорно е кога Хан Тервел се възкачил на престола. Историците са свели възможностите до две годни – 700 или 701 г. Аз лично залагам на 701 година, макар, че никога не съм печелил от тотото. Вие също можете да заложите спокойно защото скоро числото ви няма да излезе. 

         Първите няколко години от управлението му минали спокойно и не влезли в никакви исторически хроники. Все пак човекът се ориентирал в обстановката, пък и бил само на 26 години и не му било до управление на цяла държава. Трябвало да го удари и на живот, защото като те грабнат държавните дела живот няма. Царската корона убива. И била тежка ако може да се вярва на някои минали по този път. Интересно обаче защо тогава никой не я сваля доброволно, та се налага на някои дори да им резнат главата, за да им я вземат.

         През 705 година нещата се променили. При Хан Тервел пристигнал самият бивш византийски император Юстиниан ІІ, останал в историята с недотам царствения прякор Ринотмет, което ще рече по наше му Безносия. Викали му така, защото когато бил свален от престола през 695 година му отрязали носа по заповед на новия Император. Странни обичаи имали тези византийци, а после наричали нас варвари. Ама така е като прекаляваш с виното. Юстиниан бил заточен 10 години в гр. Херсон на Кримския полуостров, но успял да избяга от там като напил пазачите, според някои недотам сигурни очевидци.

         Екс-императорът поискал от нашия човек да му помогне "да завладее царството на прадедите си", както литературно се изразил според записките на един хронист като в замяна обещавал на Тервел приятелството си, преголеми дарове и единствената си дъщеря за негова жена. Дъщерята явно била хубавичка защото нашия се навил веднага на сделката, макар че чичо му Кубер, който се бил заселил с племето си в земите на днешна Македония, го съветвал да не се връзва на този византиец с миризлив отрязан нос, който го бил нападнал преди години.   Хан Тервел явно така хлътнал по дъщерята на Безносия, че рекъл на чичо си да си гледа работата и да не му дава тон в живота. Кубер му казал за си троши главата тогава и преди да кипне македонската му кръв ахнал коня си и отпрашил за вкъщи, за да си пие на спокойствие червено винце и да си блажи, както само той си знаел. Да не говорим, че постелята му била подгрявана от една мома Лиляна и той се притеснявал да не ù прегорят батериите.

         От своя страна Хан Тервел, за да покаже прословутия български инат постъпил още по-глупаво като се оженил за ромейката. Бива ли такива работи. Още първата срещната и айде под венчилото. Несериозно е някак си. Ама какво да го правиш? Лудо младо. Забележете обаче, че името на тази девойка достигнало до нас. Тя се казвала Анастасия. Значи или е била много хубава или е била злобна като баща си. Трети вариант няма. Или честно казано не можах да измисля, колкото и да се напъвах.

         След като уредил семейното си положение Хан Тервел, решил че като семеен мъж вече е готов за сериозни неща и може да ступа ромеите по този повод, за да им покаже, че с веселбите е свършено и сега ще го дава сериозно, както подобава на всеки мъж женен за ромейка, защото българките били по ларж и не стягали толкоз мъжете си. За това сега да не се оплакват, че сме били хаймани. Такива са ни направили още от едно време. Та след като сложил ред в личния си живот Ханът решил да сложи такъв и в обществения. Някои от другарите му по чашка били недоволни от промяната настъпила в Тервел, но всички знаем, че мъж като се ожени зарязва приятелите си. Това щяло да накара един друг наш Хан след време да възкликне „Човек и добре да живее, се жени”. Цял век минал докато българите стигнали до това философско прозрение, но пък никой след тях не е казал или написал нещо по-умно по темата. Пак се отплеснах, но както ви е известно, заговори ли се за брак мъжът нервно започва да поглежда към небето, белким Господ му помогне. 

         През пролетта на 705 г. с голяма войска от прабългари и славяни (според някои източници, които нямали друга работа, освен да стоят в шубраците и да броят войниците, тя наброявала 15000 човека) Тервел се отправил към Константинопол и се установил на стан пред така наречената Харсийска врата, от която се излизало на Одринския път. Цели три дни Юстиниан II водел преговори със столичните жители, но в замяна на обещанията си получавал оскърбления и подигравки.  Според един анонимен автор ромеите се забавлявали безпаметно, като замеряли Юстиниан със свински зурли, паници и други домакински съдове. Три дни падал голям смях в Константинопол. Децата дори били освободени от училище, за да се включат в купона. Даже според същия автор едно успяло да нацели Юстиниан точно по главата със свинска зурла, за което било богато възнаградено. После обаче Тервел им изкарал през носа този смях. От тогава датира нашата поговорка, че много смях не е на хубаво.  На четвъртият ден от обсадата Юстиниан, този стар хитрец, успял да се промъкне в града през водопровода, след което го последвали и прабългарите. Сега било техен ред да се повеселят и те го направили от сърце. Измислили си една игра, която станала голям хит. В днешно време я знаем под името „криеница”, а тогава се е казвала „намери ромея” и е била малко в по-хард вариант, защото освен, че трябва да го намериш, след това го ступваш качествено, та друг път да не се крие толкова добре. Както споменах, българите се забавлявали страшно, но ромеите нещо не схващали основния замисъл на играта и не могли пълноценно да се включат в забавленията.

         Докато войниците се забавлявали двамата босове си разменяли любезности. Безносият, който пак станал Император Юстиниан ІІ не закъснял да се отблагодари за оказаната му помощ - той се отнесъл "извънредно любезно с владетеля на българите", както пише с прискърбие един византийски хронист. Тервел бил приет тържествено, както си му е реда, в императорския дворец, където бил увенчан с кесарска корона, а раменете му били покрити с императорска хламида. След това двамата босове седнали на специално изработени за целта тронове, от които приели парада на възторжените си войски. Въобще купонът бил качествен и продължил дълго.

         Тук трябва дебело да подчертаем и да отбележим, че никой чужденец преди и никой след Тервел не бил удостояван с титлата кесар, която се давала обикновено на престолонаследникът. Запишете си го това и си го набийте в главите. Може да затапите някой еврокомисар, когато почне да ви обяснява, че са ни приели в Европа. Ние сме били там много преди неговите предци да се сетят да си направят държава. Абе, дето има една приказка, ние се връщаме от там на където те отиват. 

         Сега, нали си спомняте, че споменах в началото, че Тервел бил хитър пич, та за това той ударил Юстиниан приятелски по рамото и казал:

- Всички тия паради и софри са о'кей. Повеселихме се! Дай сега да уредим финансовата част, защото, както знаеш, приятелството си е приятелство, но сирeнето е с пари. – това били мъдри думи на един мъдър женен мъж.

         Като типичен византиец Юстиниан въртял сукал, ама нямало накъде, тъй като всеки път погледът му се спирал на българската войска, която го гледала намръщено, като небе преди буря.  Тук душа не ми дава да не цитирам един отново неизвестен (не се чудете, че все на такива попадам, не че крия имената им, просто по това време писането се е смятало за губене на време и не до там благородно занимание) византийски драскач, който с прискърбие и известна доза яд ни съобщава, как ги изработил Тервел по повод даровете. Та ето какво пише той: „ Той (демек Хан Тервел) поставял обърнат щита си, който носел във време на война, и своя камшик, с който управлявал коня си, и слагал пари докато покрие единия и другия. Простирал копието си на земята и от единия до другия му край, а също и на голяма височина (тук сигурно вече си е скубал косите от яд драскача) натрупвал копринени дрехи. Като напълвал кесии със златни и сребърни монети, раздавал ги на войниците, пръскайки с дясната си ръка злато, а с лявата сребро.” А, не е ли бил ларж нашия човек? Как да не се запишеш във войската му. Ей, сега да ми свирне и тръгвам. Представете си обаче какво му е било на Юстиниан. Идвало му е да си изгризе носът, но понеже друг бил свършил тази работа вместо него, та се наложило да се задоволи с ноктите си.

         Хан Тервел обаче не спрял до тук. Всичко това било между другото. Ей, така да има бели пари за черни дни, па и войската да понамаже, че от месец била само на сланина и хляб. Най-важното, което получил било областта Загоре, която се намирала между Сливен, Ямбол и Черно море. За пръв път българите стъпили законно на юг от Стара планина и се добрали до Южното Черноморие, което станало хит сред летовниците, поради ниските цени, които държало и девствената природа, а и византийците били направили много добри кръчми.   

         След гореописаните забавления Хан Тервел побързал да се прибере при жена си, колкото и да не му се тръгвало, защото получил писмо от нея, в което в прав текст му съобщавала, че ако не се забърза ще му набие сериозно канчето като си дойде.

         Три години нещата вървели гладко. Хан Тервел потънал в семейния битовизъм и между другото направил и две деца.  Едното било момче. Бъдещият Хан Кормесий. Другото било момиче. Бъдещата византийска Императрица Мария, синът на която ще стане Император под името Константин V.

         През 708 година Император Юстиниан ІІ, който още не можел да прежали парата, която дал на Тервел, пък и продължавал да дава всяка година решил да се прави на мъж и да си върне поне част от изгубеното. И понеже византийските императори все ги влечело към морето, та и този дебаркирал при Анхиало. Сега, тук няма да описвам баталните сцени, които се случили, защото някои със слаби сърца може да не ги понесат, но нашите така ги ступали, че Безносият едвам отървал кожата с бягство.

         В следващите  години, когато им доскучаело или пък жените ги изнервяли много нашите се събирали и си организирали забавления, като устройвали кютек на ромеите дето ги набарат. За кратко това станал най – популярният спорт сред българите и изместил дори надпиването с медовина.

         През 711 година на ромейските войници явно им писнало да бъдат боксова круша на българите и свалили главния виновник за това Юстиниан от престола, като обявили Филипик Вардан за новия бос. Юстиниан с цялото си ромейско безочие помолил отново Хан Тервел за помощ и последния, за да си няма проблеми с жената му изпратил един отряд от 3000 българи, колкото да отбие номера и Анастасия да не му трие сол на главата.  Разбира се нашите повече се забавлявали отколкото да се бият и след като Филипик им обещал да ги пропусне без да ги закача да се приберат по домовете,  те веднага зарязали Юстиниан  и се затичали при жените си. И какво мислите станало? Юстиниан този път, поради липса на нос изгубил главата си. Това станало причина един умник на третата кана вино да направи епохалното откритие, че без нос можеш, но без глава си за никъде.

         Сега, ако си мислите, че новия император прокопсал много жестоко се лъжете. И неговата глава отишла там, където ръката не може да я стигне. Това дало старт на играта свали Императора, която станала много популярна по това време във Византия. Византийците така се увлекли, че не забелязали кога българите се озовали под стените на Константинопол и както с яд отбелязва един очевидец прекъснали „богатите сватби и пищните угощения”.  Да, лошо е да ти измъкнат мръвката от ръката, но пък нашите предци станали специалисти в тази област.

         В следващите години българите, както и преди си ступвали ромеите  перманентно, за да не им идват неподходящи мисли в кратуните. На тях обаче им писнало да служат за тъпан на пияни от медовина мужици и през 716 година един от поредните императори, оцелял за сега в играта „свали Императора”, а именно Теодосий ІІІ сключил мирен договор с Хан Тервел.  Тук отново нашият човек се проявил като изпечен хитряга и вещ в изкуството на преговорите. Хан Тервел освен сухото, което договорил, че трябвало да получава всяка година, защото и той ромейка хранил, включил в договора две клаузи, за които дори и римляните не биха се сетили, а както знаем те били признати за най-добрите в тази област. Първата клауза гласяла, че двете държави трябвало взаимно да си предават политическите бегълци. Хитро, а? Това може да го измисли само българин, женен за ромейка, защото в онова време съюзите били толкова здрави, колкото днешните бракове. Но да не задълбавам в тази тема, че няма да ми стигне мастилото.

         Втората клауза била още по-яка. Тя гласяла, че стоките, които минавали през границите, трябвало да са снабдени с пломби и печати, иначе се конфискували. Ако още не ви е станало ясно, това са първите митници. Още от тогава датира мечтата на българина за Солунската митница, която така проницателно забелязал и Алеко Константинов.  

         След като уредил тези належащи въпроси, свързани с финансите, все пак деца хранил нашият човек, па и жена ромейка, той се отдал на заслужен отдих. Това обаче не траяло дълго. В онези времена все се намирал някой заблуден мегаломан, който да ти наруши спокойствието. В този случай това се оказали арабите.

         Те се разпищовили, като Митьо Пищова в търновска механа и решили да плячкосат и Константинопол. Обсадили го по суша и море и работата за ромеите придобила груб селскостопански характер. Те веднага пратили хабер до Хан Тервел за помощ. Отделно и дъщеря му, която била женена за Император Лъв ІІІ, който бил босът тогава, взела да му опява на главата. Не издържал нашия човек. Ядосал се и помел арабите, така както пролетта помита снегът. Изклал много от тях, а другите се разбягали като пилци, подгонени от сокол. Трябва да е било голямо клане, защото местните драскачи го отразили подобаващо, а всички знаем, че те не обичали да хвалят чужденците. Това така стресирало арабите, че те няколко века въобще и не помисляли да припарят по тези земи. Даже се носят слухове, че всеки техен султан, на който в изветрялата му кратуна хрумнало да потегли към Балканите бил обявяван веднага за луд и затварян  зад три врати, за по-сигурно.

         Сега, като се замисля на спокойствие, защото жената е на кафе с приятелки или поне така ми каза, ако не беше нашия Хан Тервел днешна Европа можеше да изглежда по съвсем различен начин и аз да си имам харем от няколко жени, не че това е добре, защото на мен и една ми разказва играта. Със сигурност обаче нямаше да има Европейски съюз и вместо да пеем „Одата на радостта” щяха да се вихрят маанета. Малко повече уважение трябва да има към този мъж, ама нейсе.