Заедно...

                                            Заедно...

Господи, колко много го обичам. Не мога да си представя какво ще правя, ако го загубя. Той е всичко, което искам, от което се нуждая. И всичко това не е плод на подсъзнанието ми, не е прищявка, не е илюзия.
Стоя, а пред очите ми минават всички спомени заедно с Него. Когато се запознахме, беше едно обикновено момче. Но имах красивата възможност да го опозная. Излязохме няколко пъти, прекарвахме си много добре (поне за мен беше така), но една нощ всичко се промени. След 8-мата ни "среща" Той се престраши да ме прегърне, а прегръдката доведе до първата целувка. Да, беше много хубаво - устните му се сляха с моите. И от тази целувка отношенията ни се промениха. Бяхме двойка. Но беше много красиво. Имах човек, за когото да ме е грижа. Аз го приемах така и се радвах за което. Беше ни много хубаво. И не бързахме за никъде. Прегръщах го, целувах го, но нищо повече. поне до 13.08 беше така. Тогава за първи път бяхме истински заедно, слети в едно, отдадени един на друг и на страстта. Първата ни нощ заедно. И тя беше идеалната.
Продължихме да сме заедно. Ходихме на излет, цяла вечер говорихме, осъмнахме в приказки, а когато легнахме останахме в палатката сами...
След излета последва неговата изненада. Бяхме на една вила. Сами. На всяка една стълба беше сложил по една запалена свещ и всяка една от тях водеше към Стаята, в която се преплетоха телата ни.
Със всеки един ден се привързвах все повече и повече към него и не исках да свършват дните, в които сме заедно. Към средата на септември излизанията зачестиха, дори съботите и неделите бяхме заедно, разхождахме Сара и Дарк. Беше толкова хубаво. Господи, колко много искам да върна времето и тези моменти да не свършват.
Но дойде 16.09 и трябваше да замина. Вече решили, че ще се борим да сме заедно, се разделихме пред входа с нежна целувка, шепнеща "не ме забравяй". И сякаш някой чу думите й.
Бяхме си заедно, върнах се и го изненадах. Почувствах се значима, защото някой ме чакаше, защото имаше за какво да се върна, заради Него.
Въпреки че бяха 4-5 дни, ми беше изключително хубаво, че съм с него. А когато се качих във влака, осъзнах колко много го обичам. И с риск да го загубя, му го признах. За мое учудване и огромна радост той изпитваше същото. Не можех да повярвам. И от този ден нататък се страхувам да не го изгубя. Привързвах се все повече и повече с всяка минута. Връщах се в Раднево, той идваше във Варна. Спомням си първия път като дойде. Вечерта легнахме и заспах сгушена в него. Тогава се почувствах истинска и негова. А когато тръгна бях натъжена, защото знаех, че скоро няма да го видя. липсваше ми ужасно много и живеех за деня, в който ще го видя отново. И се прибрах, видях го. Толкова копнеех за този момент.
На 31.12 беше невероятно. Бяхме заедно в най-красивата нощ - Нова Година. В 00:00:00 се целунахме и си пожелахме да прекараме още много "Нови години". А след този ден го забърках в най-голямата възможна каша...



Следва продължение...