Заедно...
Господи, колко много го обичам. Не мога да си представя какво ще правя, ако го загубя. Той е всичко, което искам, от което се нуждая. И всичко това не е плод на подсъзнанието ми, не е прищявка, не е илюзия.
Стоя, а пред очите ми минават всички спомени заедно с Него. Когато се запознахме, беше едно обикновено момче. Но имах красивата възможност да го опозная. Излязохме няколко пъти, прекарвахме си много добре (поне за мен беше така), но една нощ всичко се промени. След 8-мата ни "среща" Той се престраши да ме прегърне, а прегръдката доведе до първата целувка. Да, беше много хубаво - устните му се сляха с моите. И от тази целувка отношенията ни се промениха. Бяхме двойка. Но беше много красиво. Имах човек, за когото да ме е грижа. Аз го приемах така и се радвах за което. Беше ни много хубаво. И не бързахме за никъде. Прегръщах го, целувах го, но нищо повече. поне до 13.08 беше така. Тогава за първи път бяхме истински заедно, слети в едно, отдадени един на друг и на страстта. Пъ ...