ЗАЕКЪТ ФАФИ И ЛОВЕЦЪТ, КОЙТО НИКОГА НЕ ЛОВУВАШЕ
Виждали ли сте заек? Ама истински! Такъв – горски, дебел и пъргав... не от тези - домашните. А виждали ли сте горски заек да върви редом до ловец? Ловецът също горски, пак така дебел, но не толкова пъргав. Е, аз съм виждал. И понеже съм лесничей и обикалям из гората, мога да ви кажа, че все още честичко ги срещам, но вече поотделно - не както навремето – заедно. Ловецът ми е приятел. Заекът също. За това, когато разказвам тяхната история, гледам да се придържам към истината. Или поне много близо до нея. И да не ми бяха приятели, нямаше да лъжа. Или поне не така, че да разберете.
И така ... живял някога, та даже и сега, един ловец. Той често ходел на лов в гората. Ходел на лов, но не ловувал. Не ловувал, защото не стрелял. А познайте защо не стрелял? Защото все не успявал! Ето например, върви той, приплъзва се тайно зад един бряст и дебне. Какво дебне – той си знае. Ала вижда сърничка. Малка такава, с очи кафяви и мокри като на ревливо дет ...