25 янв. 2021 г., 22:59  

Едно писмо 

  Проза » Письма
989 14 25
3 мин за четене
Нощ .... не знам коя... И тази оседлава черните си коне, готова е да ме вземе със себе си на пътешествие. Аз се изкъпах най после. Наредих прането по простора на терасата и ми се припуши. Нямам трева, обикновена липова шума свивам, защото ми пада в терасата, но сега е зима и шумата е влажна. Преди имах съсед на горния етаж, разменяхме цигари за крем карамел, но той се пресели в по-хубав квартал, аз се заплеснах по теб и спрях да правя крем карамел, а вече е късно да ходя до магазина. Стоя на терасата и зяпам луната. Колите прошумяват от пътя. Неоните отсреща блещукат в червено. Поглеждам конете и се чудя - защо не съм сега в някой бар с теб, облечена в най- хубавата си рокля, с онзи парфюм ухаещ на девици и защо вместо луната - да не гледам твоето лице. Ти ще кажеш нещо сериозно, ще вплетеш пръсти в косите ми, аз тъкмо ще настръхна, а ти ще извадиш една запалка, вместо зайче.
Ето го и сервитьора. Или поне силуета му. Отмина. Ти казваш, че не искаш да го викаме още, аз се отпускам във в ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Илиева Все права защищены

Предложения
: ??:??