Едно писмо
Нощ .... не знам коя... И тази оседлава черните си коне, готова е да ме вземе със себе си на пътешествие. Аз се изкъпах най после. Наредих прането по простора на терасата и ми се припуши. Нямам трева, обикновена липова шума свивам, защото ми пада в терасата, но сега е зима и шумата е влажна. Преди имах съсед на горния етаж, разменяхме цигари за крем карамел, но той се пресели в по-хубав квартал, аз се заплеснах по теб и спрях да правя крем карамел, а вече е късно да ходя до магазина. Стоя на терасата и зяпам луната. Колите прошумяват от пътя. Неоните отсреща блещукат в червено. Поглеждам конете и се чудя - защо не съм сега в някой бар с теб, облечена в най- хубавата си рокля, с онзи парфюм ухаещ на девици и защо вместо луната - да не гледам твоето лице. Ти ще кажеш нещо сериозно, ще вплетеш пръсти в косите ми, аз тъкмо ще настръхна, а ти ще извадиш една запалка, вместо зайче.
Ето го и сервитьора. Или поне силуета му. Отмина. Ти казваш, че не искаш да го викаме още, аз се отпускам във вълните на твоя глас и се нося по отблясъците на очите ти. А те ме заливат от жажда. И в тази жажда плува едно момиче. Малко прилича на мен, има същият образ, но лицето ѝ излъчва щастие, значи не може да съм аз. Някоя друга е, непозната, а ти се чудиш, дали тя обича да се целува дълго. Или може би, не толкова дълго, но достатъчно дълго, за да не може да те напие.
Седнали сме отвън, не мога да разбера какъв сезон е. Масата е кръгла, има ваза с цветя на нея. Явно сме се намерили не в бар, а в ресторант. Може и странноприемница да е, нямам идея. Вероятно сме изгубили нещо, преди хиляда години и сега сме тук, за да си го върнем. Ти не знаеш името ми нито аз твоето, само знам че си дошъл с лъскавия си, черен кон от някакво рицарско дружество за борба с мелници. Подухва топъл бриз, гъделичка ме по шията. Вятърът си играе с пеперудите накацали по тръпките на кожата ми. Да, забравих. Трябва да си поръчаме нещо, иначе ще ни изгонят. Сервитьорът идва отново. Не съм пила водка от сто години. Може да се пробвам - си мисля. Не. Момент. Тази вечер изобщо няма да се пробвам(пак си го мисля). Направо си поръчвам уиски с кола.
Изричам го без да се усетя. Ти се усмихваш, защото това е измислено питие и в дружеството никога не си го чувал, но бързо забравяш за тази мисъл, докато си поръчваш вино.
Започваш да ме сравняваш с донесеното от вятъра, листо на масата. Разглеждаш го и го въртиш в пръстите си. Още не знаеш, какъв цвят е точно. В него има и зелено, и червено, и оранжево. Можеш да усетиш в неговите жилки, спазмите на дъждовете, слънчевите ласки на лятото и накрая ветровете, които са го откъснали и довяли. Сервитьорът се връща. Има антракт, в който той поставя чашите една по едня пред нас. Ние притихваме. Две питиета и чаша пълна с лед. Чуваме дори звука на леда. Той сълзи по стъклото. Поглеждам към топлите ти очи и долавям как дробовете ми се превръщат в огромна пеперуда. Тя всеки момент ще заблъска в мен, а аз няма да зная как да я обуздая. Бузите ми пламват. Едва тогава разбирам, че е пролет. Нищо друго не може да е.
Знаеш ли, че днес ти казах, че те обичам, без да се усетя го казах на глас. Чак се сепнах от гласа си и се огледах. Не съм луда, нали? Трябва да има някаква диагноза за това. Но, ако някой ще я определя, или ще я лекува предпочитам да си ти. Само без бяла престилка. И без слушалки, от тях настръхвам. Като в тази нощ. Пламъкът от нас пъди мрака. Няма мелници. Няма мрак, когато съм с теб. Ето виж, ветрецът полъхна и сега телата ни засветиха в една свещ. Сега ми сложи едно кубче лед в чашата и наблюдавай как се топи. Разбираш ли какво ми направи?
© Силвия Илиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря Ви! Много мило...
-
Натъжи ме, Силвенце! Добре, че любовта и пролетта са неизменни.
-
Всички имаме такива писма, Силве
-
И аз не знам, различно е през различните очи. Благодаря ти, Фусков.
-
Много ефирно, не знам защо, но ми напомня настроението от черно-белите филми... класиките...
-
Благодаря ти много, Бени! 🌼🌺🦋🌻🍀🌈
-
Пренесе ме в един вълшебен свят, Силве! Умееш го! Благодаря за удоволствието!
-
Танче, благодаря за гостуването и хубавата оценка!
Пепи, права си, няма. Смених го. Благодаря ти много.
Георги, високо ценя мнението ти. Благодаря!
Мило Синьо Цветенце, искрено благодаря за поетичния прочит и топлината!
Коце, отивай, моренцето ще почака до отпуските. Сезонът, както каза Цветето е Любов. Наела съм да ми орат стомаха едни пеперуди, като се уморят, ще дойдат щурци и така, да се редуват. Благодаря ти, че се отби и ме усмихна.
Скъпа Лия, нямам думи да изкажа как и колко са ми давали сили твоите думи. Скъпоценна е подкрепата ти. Липсват ми богатите ти на човещина и усет към красивото разкази. Благодаря от сърце, че отдели време. Зарадва ме.
Приятели, благодаря за пръснатите като семенца думички по бялото поле. Спокойна нощ и сладки сънища. -
Само човекът, можещ да види как светлината играе в пеперудените крила, докато пеперудите ги размахват, може да проследи свободния бяг на чернокрилите жребци, лунния припек на блестящите звезди под талазите на нощната тишина и да открие звука на живота...Но, ако нямаш силата да провиждаш между сивотата на житейското, едва ли ще имаш и тази да опишеш магията на видяното, чрез блясъка на словото.
Написаното от мен не е за всеки, само за героите на творбата, защото, когато пред теб седи скъпоценност, не са ти нужни "листа" за сравнение. -
Направо ме обърка кой сезон сме,ай че отивам на баня.А къде изчезна моренцето Силве?Поздрав.
-
Видях листото с многото цветове и си казах: есен е – сезонът на закъсненията. Дочитайки осъзнах, че си в сезона Любов, той не се подчинява на цикли, не се влияе от климатичните промени. Целогодишен е. А понякога доживотен.
Браво, Силвенце! -
Силно и внушително.
-
Закъсняло или писмо до себе си?
Няма закъснели писма, има закъснели думи.
Поздравления! -
Хубаво е това писмо!
-
Вие сте страхотни, момичета! Благодаря Ви за включванията, хубав ден Ви желая!♥️
-
Прекрасно е... Накара ме да си представя всичко, колкова добре и увлекателно е написано...
Невероятна си! 💖 -
"Няма мрак, когато съм с теб...."
Силви!💖 -
Как ги измисляш!
Завидях за черния кон! И за дробовете- пеперуда!
Страхотна си! -
Защото никога не бихме го опитали 😏, а така ще имаме усещането, че се е случило. Е, ще се постарая. Споко.
Стойчо, много е приятно, това което казваш. Благодаря ти много!
Доче, за мен е чест! Нека да има повече пеперуди! Зимата в стомаха, лятото в тревата. Сърдечни поздрави и благодаря за отзива! -
Красивооо.... Чак усетих полъха на бриза и пеперудите (мойте се мотаят край лампата) Прекрасница си !
-
Само за три минути създаваш настроение, шепнешком (защото вече е след 23,30!)споделяш мечтите си, които са толкова желани от читателя, че той се усеща съпричастен с Дон Кихот!
И му се ще от същото:и уиски с лед;и черен кон с пеперуди,които проникват в теб;и...
Поздравления, Силвия! -
а защо мъжка... сега вече съм малко притеснена, но ще чакам с интерес!
-
Леле, толкова е тъмно навън, че и да се изстрелям като ракета, то ще е, заради хубавите думи и само Вие ще знаете. Благодаря ти, Миг. Много мило.
Краси, ти ме провокира, явно мозъкът ми не се е скашкал чак толкова и понеже ми настрои струните на проза, мисля да ти приготвя нещо по-различно и да влезем с теб в мъжката баня 😂. Така като духчета, споко. Нищо лошо няма да ни се случва, обещавам😉.
Благодаря ти⚘. -
И рязко ме свиха "спазмите на дъждовете"! Ето я Силвето Не знам кой си и къде си, но ако разбираш какво си направил... Благодаря за удоволствието! На Силвия, не на теб...
-
Творбата Ви е като ЯРС(ядрена ракета) след прочита(взрива) "Остана само тишина!" Благодаря!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
