16 сент. 2008 г., 13:48
12 мин за четене
Залогът
От известно време усещаше, че Лора съсредоточено го наблюдава и това го караше да се чувства все по-дискомфортно. Тя му беше дъщеря и той, разбира се, я обичаше, но в нея имаше нещо, от което на моменти се страхуваше. Дали беше болезнената й прямота или предизвикателната язвителност?
- Татко? - наруши натежалата тишина тя. - Какво би поискал за рождения си ден, ако можеше да получиш всичко, каквото и да е то?
След няколко дни Алек щеше да навърши петдесет и пет. Той неспокойно се размърда във фотьойла, отпусна вестника на коленете си.
- Не знам, мила.
След кратка пауза довърши:
- Май си имам всичко.
Тя изсумтя и за един кратък миг само устните й наподобиха усмивка, насмешливата усмивка на презрение. Той видя как познатата му искра на иронията й припламна в очите й, но угасна, преди да го опари.
- На твое място бих си пожелала поне малко разнообразие.
После тя стана и се отправи по стълбите към стаята си, без повече да го погледне.
Прониза го внезапната мисъл, че не го бе сметна ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация