ОСМА ГЛАВА

Клейтън беше пристигнал в дома на родителите си с половин час по-рано от сестричката си. Имаше възможност да обсъди с Ранди Лоукър футболният сезон и да помогне на Раджина Лоукър с приготвянето на вечерята и подреждането на трапезата. Оставаше му още свободно време, в което да седнеше в дневната с баща си на по чаша коняк. Клейтън признаваше, че му липсваха по-честите посещения при родителите му по време на свободния му период от футбола.

  – Майка ти ми каза, че сестра ти ще ни доведе гост. – Ранди Лоукър не беше никак по-различен от сина си, когато ставаше на въпрос за малката му дъщеричка и мъжете, които искат да бъдат част от живота й.

  – Бруно Дейвис – художник. – Отговори му Клейтън и отпи от коняка си.

  – Само артист не се е завъртал около нея. – Ранди каза намръщено.

  – Татко, знаеш, че всичко е под контрол. Г-н Дейвис от тази вечер е под зоркия ми поглед. – Клейтън се усмихна невинно на баща си.

Ранди Лоукър знаеше много добре за тестовете на сина му над кандидатите на Тайра. Това беше тайна, която те единствено знаеха. Раджина си нямаше и на представа за нея, двамата знаеха, че тя няма да е съгласна за това, което причиняваха на дъщеря й. Но нито съвестта на Клейтън, нито на баща му, се чувстваше виновна за дето се опитваха да предпазят Тайра. За тях това, което правеха беше най-правилното.

  – Какво щях да правя без теб? Едва ли щях да имам шанс да ходя по клубовете и да поставям капани на кандидатите. – Ранди тихо се засмя.

  – Имам цяла седмица, за да изпитам Бруно и да му поставя оценката. – Клейтън се присъедини към смеха на баща си.

Двамата бяха, като два рогати дявола приготвящи мъчението на невинна душа.

  – Какво е толкова смешно на двамата ми любими мъже? – Раджина се появи в дневната.

  – Татко току-що ми разказа виц, който му е казал Доналд. – Клейтън благородно я излъга.

 – Не мога да повярвам, че и теб те подлага на това мъчение да изслушаш всичките вицове на Доналд за деня. – Раджина се настани до съпруга си.

 – Мислех, че харесваш вицовете на Доналд, прасковке? – Ранди се нацупи.

 – Харесвам ги, но репертоара му за един ден са над трийсет вица. И единственото нещо, което се налага да слушам на вечеря са от първия до последния. – Раджина отговори на съпруга си.

 – Майко, не се безпокой. За мен е удоволствие да ги чуя. – Клейтън направи опит да прекрати лекото спречкване между родителите му.

 – Сестра ти закъснява! – Ранди Лоукър погледна към стария дървен стенен часовник.

  – Напълно нормално в природата на една жена. – Клейтън му отговори.

 – Радвам се, че ще ни доведе гост. – Раджина отпи глътка коняк от чашата на съпруга си.

 – Нашата радост е по-голяма от твоята. – Ранди й отвърна и погледна към сина си заговорнически.

Г-жа Лоукър тъкмо се канеше да ги попита какво имат предвид, но звънеца на вратата на дома им я прекъсна и тя стана от дивана, за да посрещне дъщеря си.

  – Добре дошли! – Раджина прегърна дъщеря си.

  – Здравей, мамо. – Тайра й подаде бутилката вино с панделка, което бе взела за подарък на родителите й.

 – Заповядайте, вечерята е готова, а и брат ти е тук. Настанете се в дневната, баща ти ще ви обслужи с напитки. – Раджина затвори входната  врата и тръгна към кухнята, за да остави виното.

Тайра хвана за ръката Бруно и го поведе към дневната. Клейтън и баща й ги посрещнаха с погледи, но след това любезно се изправиха и ги поздравиха.

  – Дъще, нима забрави за своя татко? Не си идвала от месеци в родния си дом! – Ранди прегърна Тайра със силните си ръце.

  – Разбира се, че не съм те забравила, но покрай магазина, ателието и скиците забравих дори и за себе си! – Тайра му подари целувка по наболата му с брада буза.

  – Миличка, натоварваш се прекалено много. – Ранди настани дъщеря си на дивана с чаша коняк в ръката й.

 – Осъзнах го около Бруно. – Каза му Тайра, като се опита да насочи вниманието на баща й и брат й към кавалера й.

  – Оу, извинявам се за грубостта. Ранди Лоукър, а вие трябва да сте Бруно Дейвис. – Бащата на Тайра му подаде ръка за поздрав и продължи. – А това е братът на Тай, Клейтън Лоукър.

 – За мен е чест да се запозная с вас господа. – Бруно им се усмихна вежливо. – Имате прекрасна дъщеря и сестра!

  – Тя е съкровището на семейството. – Клейтън се включи в разговора.

 – Бруно, разбрах, че си художник. – Ранди се обърна към кавалера на дъщеря си.

 – Да, така е. Ръководя галерията на най-добрият ми приятел и преподавам на млади таланти.

 – Бруно е много талантлив. Трябва да видите колекцията му на футболния отбор и портретите, които им е направил. – Тайра го похвали и му дари една неустоима усмивка.

  – За „Великаните“ ли говорим? – Клейтън любопитно се обади.

  – Точно за тях. Аз съм голям фен. – Бруно му отвърна.

  – Трябва да видиш портрета си! – Тайра се обърна към брат си.

  – Като заговорихме за рисуване и картини, как върви вашата? Помолих Тай да те попита, ако е възможно да направиш и за мен една. – Клейтън започваше да си поправя път към следващата среща с художника.

  – Тайра не ми е споменавала, че желаеш да те нарисувам. – Бруно му отговори изненадано. – А нейната картина ще бъде много успешна.

  – Всъщност, забравила съм да кажа на Бруно за предложението ти. – Тай се обърна към брат си засрамена.

 – Не се притеснявай, не е спешно. Покрай рисуването можем да съчетаем и обиколки из клубовете. Няма лошо да се позабавляваме. – Клейтън се усмихна в очакване Бруно да се хване в капана му.

  – Не мога да повярвам, че Клейтън Лоукър ми предлага да обикаляме клубовете! – Бруно се усмихна обратно. – Съгласен съм да го направим.

Ранди Лоукър беше горд със сина си. Клейтън отново взимаше всичко под контрол и той нямаше за какво да се притеснява. Много скоро слабостите на Бруно щяха да бъдат подложени на тест и щеше да се разбере дали бе достоен за дъщеричката му.

Раджина беше готова да извика всички в трапезарията и да започнат вечерята си. Искаше да опознае малко повече кавалера на дъщеря й. Тя знаеше за повечето неуспешни връзки на Тайра и наистина се надяваше някой ден да се появи мъж, който да останеше до нея. Дъщеря й заслужаваше да има и живот, който не се върти единствено около скиците и бутика. А за Бруно предчувстваше, че е един истински джентълмен, който бе със сериозно намерение към Тайра.

Всички се настаниха на трапезата и си подаваха купите с картофено пюре и задушени зеленчуци. Ранди и Клейтън се погрижиха да сервират печеното пиле и да налеят в кристалните чаши вино.

Тайра обожаваше кулинарните умения на майка си, дори Клейтън и носеше домашна храна, когато идваше при родителите им в свободните си месеци от футболната му кариера.

 – Тай, брат ти ми каза, че Джорджия е извън Ню Йорк. – Раджина се обърна към дъщеря си.

  – Замина за кратък период във Вашингтон. – Тайра й отвърна и опита от картофеното пюре.

 – Милата ни Джорджи, намери любовта и е готова на всичко за нея. – Клейтън се обади и отпи глътка вино.

 – Това момиче приятел ли си е намерила? – Ранди се обърна с бащински тон.

  – Крисчън – приятелят на Бруно, е този приятел. – Обясни им Тайра.

  – Явно двете имате един и същ вкус за мъжете – художници. – Клейтън се усмихна.

  – За това и сме повече и от приятелки. – Тайра отвърна на брат си.

  – Крисчън е добър човек и Тайра им даде шанс да разберат, че са един за друг. Познавам го и знам, че е лудо влюбен в Джорджия и много скоро ще се върне в Ню Йорк. – Бруно се намеси в разговора.

Всички се насладиха на вечерята с голямо удоволствие и разговори по различни теми. Ранди и Клейтън наблюдаваха Бруно много внимателно. За сега Г-н Дейвис им създаваше добро мнение за себе си, но теста на Клейтън щеше да покаже и тъмната му страна. И още тази седмица беше готов да постави Бруно на мястото на ученика. Двамата размениха телефонните си номера, преди да се разделят пред дома на родителите му и Клейтън се върна в Манхатан.

Тайра и Бруно пък се върнаха към работата си върху картината, както се бяха разбрали за съботната им вечер. Прекараха си прекрасна вечер в разговори и няколко чаши бренди, а след отделените два часа за рисуване бяха свободни да се насладят на телата си. Правенето на любов бе всеки път магическо за Бруно. Сексът с тази жена всеки път беше като за пръв път. Нито тя, нито той можеха да се насладят достатъчно един на друг. Тайра беше все по-жадна и жадно за повече от него, а Бруно нямаше по-различни чувства от нейните. Нямаше дори желание да я върне обрано в апартамента й, а просто да я остави в леглото си, да заспи до нея, а на сутринта, когато отвореше очи отново да видеше нейното лице.

  – Нямам никакво желание да лиша леглото си от твоето присъствие в него! Бъди до мен тази нощ. – Сподели той мислите си с нея.

  – Искаш да кажеш да остана до сутринта? – Тайра го погледна с лека усмивка на лицето си.

  – Мисля, че точно това се опитах да кажа. – Бруно я придърпа по-силно в прегръдките си, сякаш искаше да й го покажеше и с жестовете си.

  – Съгласна съм. – Тя му подари кратка целувка и се сгуши в него.

 – И сега, когато ще си при мен и нямаме други планове, знам как да уплътним времето ни до изгряването на слънцето. – Бруно палаво й се усмихна и отново беше настроен на вълната на любовта.

На Тайра не й оставаше нищо друго, освен да се отпусне и приеме всяка ласка от него. Изведнъж в нея се поради желание нощта да нямаше край. Не искаше слънцето да изгрее и да я отпратеше обратно в апартамента й и скиците й. Тайра знаеше, че слънцето ще изгрее, така, както го е правило милиарди години, и всекидневието отново щеше да я завърти във вихъра си, но едно ще й останеше от тази вълшебна нощ – Бруно. На другия ден, той отново ще бъдеше покрай нея. Беше намерила прекрасен човек, с който да опита да изгради отново личният си живот и, с който да споделя професионалните си постижения. Надяваше се, че и Джорджия щеше да има успех с Крис. Приятелката й също заслужаваше да бъде през по-голямата част на деня в личния си живот.