Умирам си да се разправям с родни институции! Ма направо кеф невероятен!...
На 32 години най-накрая допуснах мъж да ме убеди да живеем заедно. Речено-сторено. Грабнах багажа и хоп, та у тях! Предупредих го, че вероятно допуска огромна грешка, той не слуша. Сега да си троши главата! Аз от тука НЕ МЪРДАМ. Гледам, напоследък споменава, че щял да хваща гората, партизанин да става, ама засега все още продължава да се прибира вкъщи. Много си ме обича!
Обаче не в това е проблема. По лична карта все още се водя на стария адрес. Пък да давам 20 лева само заради такава върховна простотия, `айде нема нужда! Нали все още съществуват понятия като „местожителство” и „настоящ адрес”? Та отивам значи в банката и най-любезно информирам госпожата там, че така и така, на нов адрес съм, искам разпечатките и бележките вече да пристигат там...
Не можело, моля ви се! Трябвало да си сменя личната карта. Пък аз само като си го помислих, за едната бройка в нервна криза да изпадна. `Щото последния път един ден т ...