Ход първи
Четвъртият конник
Дойде време и Смъртта да се намеси. Вече и Бог, и Сатана бяха вдигнали ръце от това проклето нещо – Човека, и решиха да вземат кардинални мерки. Такива старозаветни наказания като Потоп, Опожаряването на Содом и Гомор, Чума, Холера и разни такива вече не вървяха. Долното му Човечище бе измислило още по-страшни неща от тях, прилагаше ги върху себеподобните с размах и пак нямаше страх от Бога (и от Дявола, и от Дявола).
Отдавна вече Смъртта не можеше да прибере всекиго, както си му е редът, според известната церемония с косата. Много бързо ставаше всичко, без красота, без уважение. Какво е това – има ме, БУУМ! – няма ме!? И как да си върши работата човек, пардон, Смърт, при подобни обстоятелства? Душите се насочваха на тълпи, в безредие, коя към вратите на Ада, коя към тези на Рая. А Смъртта бе уволнена преди век, и ѝ бе оставена ролята само да отмята кой бил умрял в прашния си тефтер… Бяха ѝ отделили мизерна канцеларийка в Чистилището, защото нито Раят, нито ...