Акт 5.
Прожекторите бавно осветяват двамата. Той и Тя продължават неизвестно кога започнат разговор.
Той: Защо ме попита?
Тя: Така! Просто ми хрумна. Стесняваш ли се?
Той: Не! Ни най-малко. Но вероятно отговорът ми ще те изненада.
Тя: Защо?
Той: Защото няма да е онова, което обикновено казват мъжете.
Тя: Нищо! Е?
Той: Не подарявам често цветя.
Тя: Настина си странен!
Той: Разбираш ли, аз предпочитам да им се любувам, когато са живи. В букет те не се онова, което са били. Не са ли по-красиви, когато растат? Вместо във вазата. А и е много тъжно да видиш на какво са се превърнали след един-два дена.
Тя: Може би си прав. Не съм се замисляла над това. Никога. ...