3 июн. 2020 г., 06:49

Защото мога! 

  Проза
508 5 36
3 мин за четене

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Дълго обмислях дали да напиша това… нещо. Да е разказ – не е разказ. Да е философски трактат – пак не е. По-скоро е зрял поглед върху житейските възгледи, които ме оформиха като човек. И както личи от заглавието, заслугата за това до голяма степен се пада на дядо ми.
За да разберете по-добре долуопи ...
  225  10 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Кети!
  • Изящно! - Стил, сюжет, стегнато повествование, грамотност... аплодисменти!
  • Целувки, Валя! Благодаря!
  • Истински е разказът ти, Марги, прочетох го преди два дена.
  • Привет, миличка моя! Много често такива деца - насилници в къщи са ангелчета! Никой не подозира какво правят извън полезрението им. Не знам защо им трябва да се доказват и защо по този начин. Страшно е! Повече от страшно! Дани, благодаря!
  • Харесвам каквото пишеш, Марги, защото е от живота, бунтовно, интелигентно по много въпроси! Тук може да настръхне човек от написаното! Защото не е единствен случай и защото битката с това зло е обречена...Колко сме гледали по телевизията бой в училище, масов и дори само момичета! Кой е виновен за това? Улицата! Защото голяма част от децата растат по улиците, родителите пазят работата си.Преди много години имаше нашумял случай в Сливен.Дете на лекарка и инженер, директор на завод. 12 годишно, възпитано, лъскаво наглед, ученолюбиво и се беше гаврило садистично с по-малко момиченце.Имало е публично дело, родителите напуснали града от срам...Нито е липсвала любов между тях, нито възпитание.То просто се е отглеждало само през деня...И то не в сегашните по-трудни времена!
  • Знам, но... Не мога да се примиря! Поздрави.
  • Това се е случвало, случва се и ще се случва. Обществото е абдикирало, училището също. С моите деца се е случвало да ги и преджобят и да им вземат парите.Разговарях с полиция, но думите сякаш вятър ги отвя, от което се уверих, че ако не се намеси родителя, да реши проблема, няма кой. Така е в по - малките градове. Поздрави, Маргарита!
  • Рени, абсолютно съм съгласна! Имам материал за "Училище за родители". Не съм го пускала. По света бъдещите родители се учат, настоящите, при проблем търсят помощ... Ние, в България, знаем и можем всичко! Резултатите ги виждаме и изстрадваме всички!
  • Сложни са човешките отношения и ми се струва, че няма и точна формула за тях. Ние говорим за липса на любов и аз съм убедена, че точна липсата на "здравословна" любов е причина за насилието.Защото повечето родители не само ще ви кажат, но и ще си мислят, че правят най-доброто за своите деца. И дори се учудват някои, че детето им е насилник. Други не се и учудват, те са го подтикнали към това "мачкай, за да не те мачкат". А има и други деца, които не са "заплаха за обществото", но са заплаха за самите себе си, пак по причина на това безлюбовие. Те непрекъснато "изнасилват" и нараняват самите себе си и дълбаят рани в психиката си. Може би разликата между едните и другите е в това, че единият го прави "защото може", а другият защото "не може" или не се е научил, че може. Всеки си мисли, че знае най-добре как трябва да възпитава детето си, а на обществото редовно му се налага да прави извод, че това далеч не е така.
  • Привет, Митов! Радвам се, че се включи. Бих се радвала, ако напишеш този нов разказ.
  • Рядко отварям на разкази, но тая сутрин го отворих и попаднах на твоя разказ. Увлекателен и поучителен. Човек се пита коя е причината за насилието. Често пъти семейната среда. Липсата на разбирателство в семейството. Подражанието. Да докажеш силата си над беззащитния. Защо?!. Алкохолът. Защо хората пият!... Там където няма любов, човекът намира отдушник в алкохола. Ако майката и бащата се обичаха, детето им щеше да бъде добро и нямаше да бъде насилник над по слабите. Защо между бащата и майката няма любов. Тема за нов разказ. Разказът ти навежда на размисли за човешките взаимоотношения. Насилието ражда насилие. Насилието с насилие не може да се изкорени. Любовта ражда любов. Поздравления!
  • Ирка! Застреля ме! Туш! Страшна си! Прегръщам те! Стойчо, прав си! Ако знаеш колко ме е яд, че е така! Благодаря на всички и лека нощ! Желая ви любов!
  • Ми то като ти падне пердето е най-важно. Иначе, не ми ли падне, направо се влюбвам
    Лека нощ, момчета и момичета. Насилието , както и простотията, трябва да бъдат разобличавани и изпрявани до стената. Доколко е възможно е друг въпрос.
  • Разказът е поучителен.Но проблемът е с по-дълбоки корени. Нивото на обществената непримиримост е ниска,защото насилието се приема като факт който засяга само потърпевшите, а свидетелите в повечето случаи отминават с безразличие.
    Поздравления, Маргарита!
  • Ирка, това, с дипломацията.., Сложно е, като ти е паднало пердето.Софи, не винаги имаш силата за тупаник. Особено, ако си скован от страх. Наде, казват, че големи приятелства така се раждат. Прав си, Георги! За всеки случай, различен подход! Аз знам, че както липсата на любов, така и излишъка и, водят до чувство на безнаказаност. То, пък, влече жестокост.
  • Аз пък оцелях с дипломация. И още се придържам към нея. Нищо че веднъж обърнах чина върху едно момче. Но знаех, не не знаех, бях сигурна, че нищо няма да ми направят И така стана.
  • Актуална тема по реални проблеми. И решенията в реалноста нямат стандарт защото всеки случай си има своя индивидуалност.
    Принципно един насилник почти винаги се "възпитава" като такъв, не се ражда лош.
    Сложно е.
    Поздравявам те.
  • Много правдив разказ, Марго! Навремето разбих устата на едно милиционерско синче - насилник. После станахме приятели.
  • Ирен, когато някой каже какво ще ми направят, той знае, че нищо няма да му направят. Знае и други няколко неща. Че това което прави е кофти и в разрез и нищо няма да му направят. Знае, че може да нарани и нищо няма да му направят. Знае, че може да е фатално и. ...ами, вече се сещаш за останалото. Тук не играе безлюбовието. Не. Играе само това, че нищо няма да му направят.
    Принципно говоря вече. Без връзка със случката. Защото съм го виждала много пъти. И непълнолетните насилници се водят от това.
  • Такъв само да ми падне! В такива случаи винаги си спомням мъдростта на дядо ми, лека му пръст. Един ден, още в началното училище, когато ме тормозеха едни гаменчета, той ме повика и ми каза: "Напсуват ли те - ще ги напсуваш. Наплюят ли те - ще ги наплюеш. Ударят ли те - ще ги удариш. Никога не почваш първа. Но пипне ли те някой - десен прав в ченето." Дядо ми беше боксьор. И след този хубав съвет не само оцелях в училище, а и един от гамените ми стана приятел. Поуката - понякога, не винаги, но понякога, един хубав тупаник помага.
  • Съжалявам, за случката Ирина, но често самите деца са жертви. И ако за възрастен човек може да се каже, че това как го възпитават родителите не е оправдание, когато са деца не е точно така. Но да! не трябва да се мълчи, защото само когато не се приема с мълчание такова поведение, само тогама то може да бъде променено.
  • Винаги е имало агресори и това е много страшно. Че има деца, на които доставя удоволствие да причиняват болка. И въобще не ме интересува, мен например, в какво семейство растат. Ама хич. Защото дъщеря ми имаше подобен случай скоро, който още не е отминал и , ей бога ми, в състояние съм да вдигна града във въздуха. И не за друго, а защото когато е казала, че ще се оплаче или ще извика полиция, й се е отговорило: И кво?! Нищо няма да ми направят!
    Та така. ....Болезнена тема.
  • Марги, на мен наистина ми стана мъчно за всички герои. Всички по своему са жертви. "Да сърбасвоята попара" понякога помага, друг път озлобява още повече. Иззлекуването от безлюбовие е дълъг и труден процес.
  • Ирен , миличка Лини, приятелю Юри.... Благодаря ви! Чудя се, може ли, има ли политики срещу това? Явлението е по-страшно от този вирус, но... Даже няма статистика!
  • Хубав разказ!
  • Разказът ти,Марги, не е само добър, той е злободневен, реалистично написан и пълен с емоциите и на героя и на детето. Мисля,че героят ти е избрал най- правилното "обучение", за такива. Нахрани ги с тяхната си попара, че да им дойде акъла. "С твоите камъни по твоята глава" най- боли. Има ги и не е само бащата виновен,но и майката, тази която търпи, мислейки си,че е само тя. Човек трябва да си прави равносметка,че детските очички гледат,ушите слушат, и не всяко дете, притежава е със силен характер. Той се отглежда, не се дава даром. Но, както и да го погледнем, насилието вреди. Няма как да го премахнем изцяло, но трябва да се научим да ограничаваме последствията от него.
  • Добър разказ, Маргарита!
  • Да, Иси! Такива ситуации визирам. И... макар да нямам дъщеря, да съм жена, момчетата ми да са вече мъже.... тази реалност ме тревожи! Много!
  • Ох, момичета! Правилно сте разбрали! И мен ме тревожи темата.
  • "Толкова деца са съсипани през нета, в училище! От такива, дето могат!" - деца заменяме с хора. Така схванах идеята на разказа и харесах, защото според мен отлично си я пресъздала.
  • Понякога? Твърде често. А, аз си открих недостатък. Така ми се прийска да му го върна! Толкова деца са съсипани през нета, в училище! От такива, дето могат!
  • Отначало и на мен ми се прииска физически да го смажа, но се замислих за закона, за ефекта върху героя ми и него... Не е ли странно, че закона не преследва психичния тормоз? Благодаря ви, Пепи, Иси, Т. Енчева, че прочетохте и коментирахте. Нека ви е хубав деня.
  • Много хубав разказ, поздравления!
    Ежедневно сме свидетели как такива "можещи" използват и новите технологии.
  • На такива гамени и боят им е малко...
  • Младене! Благодаря!
Предложения
: ??:??