... Имам дъщеря. Таня. Добро дете. Никакви проблеми с нея! Расте като гъбка! Незлобива, мила, добра... Чурулика из къщи, и скача като катеричка. Изобщо .... Радост! Един ден си дойде разплакана. Скри се в стаята си и не излезе до вечерта. На вечеря почопли, почопли в чинията си и се скри в стаята си. На другия ден - същото!
- Какво става? Защо плачеш?
Без отговор. Само отново се разплака. Така - седмица. Детето само плачеше в стаята си. Не искаше да излиза, да се храни, да говори... С една дума: повехна. Викам си: Тая няма да я бъде!
Тръгнах сутринта след нея. Никога не го бях правил, но... И... видях. Един младеж впери поглед в нея и тя сякаш се препъна.
Опита се да го заобиколи, но той беше като хищник, набелязал плячка. Приближи и я хвана за ръката. Тя се разтрепери. Помоли да я пусне, разплака се... Той я гледаше злобно и каза:
- Накарай ме!
- Защо правиш така? Какво съм ти направила? Остави ме!
- Защото мога! Защото ми харесва! Какво ще ми направиш? Спри ме, де!
А, такаааа.... Огл ...