Минаха нашите зрелостни балове. Аз съм вече спортист на заплата, а Ники го чака казарма. Голям рев беше. За късмет го разпределиха в поделение до нашият град.
Пишех му писма всеки ден. Изкарвали са го пред строя за това. Рекорд някакъв поставил. Когато можеше, бягаше да ме види. Минаваше през гробищата и ми носеше цветя. Веднъж го хванаха и остана без отпуск цял месец, а на мен ми се видя година.
През този период нашите се опитаха да ме оженят за друг. Не одобряваха Ники за зет. Не бил финансово симпатичен. Намериха ми образован мъж, завършил в Москва. От добро семейство бил, имотен.
Е... видяхме се, но когато сърцето ти бие за друг, всичко е ясно.
Съдбата е странно нещо.
След време разбрах, че се е оженил за момиче, с което сме родени на една дата, в една стая и носим еднакви имена.
За зла участ и двамата загинаха в нелепа катастрофа.
Тогава разбрах, че някои неща не трябва да се насилват, а да се оставят да следват собствения си ход.
И така, казармата траеше точно 3 години 3 месеца и ...