Ето, дойде и този ден, отивах на гости на най-добрата си приятелка. Преди три месеца, тя си купи къща в китно Родопско село. Реших, че ще пътувам с влак. Събрах багажа и тръгнах към гарата. Както си вървях по улицата, започна да вали. Небето притъмня, а светът посивя. Някой отне цвета от всичко наоколо. Само за минути, подгизнах цялата. Проверих си чантата, оказа се, че съвсем закономерно съм си забравила чадъра. Такива цветущи изрази се чуха от крехка жена като мен, които човек не би очаквал и от тираджия с 20 години стаж зад волана. През пелената от дъжд, видях в далечината самотно такси от другата страна на улицата. Огледах се и тръгнах по пешеходната пътека в опит да пресека. Точно, когато стигнах средата на пътя, пред мен профуча бял джип, който хвърли отгоре ми смесица от мръсотия и вода. Дрехите ми подгизнаха и от бежови, станаха кафяви. С мъка запазих последната си капчица достойнство. Добрах се до таксито. Отворих вратата и го попитах с най-учтивия тон, на който бях способна:
...