Завръщане в бъдещето

Трябваше й мъж. Здрав, силен и млад. Трябваше да е със здраво сърце. Двамата й колеги бяха починали от инфаркт. Бяха се върнали от бъдещето, но бяха издъхнали в ръцете й. Учени, с дългогодишен опит и талант, но крехко здраве. Не успя да научи нищо от тях. Може би бяха видели нещо ужасяващо, а може би не... Или прехода беше труден. Щеше да рискува, но не искаше да е сама. Нямаше смисъл  да я придружи някой начетен, но грохнал професор. Беше умна за двама, но не и силна.

И търсенето започна. За целта се дегизира. За да уловиш голяма риба трябва добра стръв. А тя умееше да изглежда добре. Не, че полагаше грижи за това. Просто природата беше щедра към нея. Къса  пола, стегнато бюстие и високи токове като начало  бяха предостатъчни. Разпусна дълги  коси и сложи алено червило. Домързя я за грим, но и това стигаше. Усети по улицата ефекта. Определено имаше интерес към нейните стегнати форми. Тя се усмихна вътрешно с презрение. Мразеше лесните неща, но  в случая нямаше да губи време.  За нейна радост ловът  щеше да приключи още по-бързо. В центъра на града имаше стачкуващи рокери. Някакъв техен приятел беше загинал, а виновникът-шофьор беше освободен. Бил с влошено здраве.  

– До тук нищо ново.- помисли си с досада.  

Настоящето вече не я вълнуваше.  Важното бе, че имаше много яки мъже, които лесно щеше да манипулира. Набута се между тях като умишлено затрака с токчетата. Очите й блестяха, търсейки своята плячка. Бързо го откри.

 - Сладурче, ще ме повозиш ли? Краката ме болят от тези високи токове. – усмихна му се възможно най - съблазнително.

Изчака да я огледа и прецени. Щом усети ръката му върху дупето си разбра, че е минала изпита с пълно шест. След минути летяха в посока към дома й. Поне така му каза. Моторът му ревеше все едно от радост. Той не беше от разговорливите, а това я устройваше. По-късно му предложи шампанско. Видя неодобрителният му поглед, но отпи от вежливост. Това й стигаше. Беше му сипала конска доза приспивателно. След минути вече хъркаше на дивана. Тя го затътри по пода в съседното помещение. Боже, беше ужасно тежък. Видя й се огромен, а кожените дрехи му придаваха заплашителен вид.  Надяваше се, че не е агресивен. Нещо като фен на правилото: „Никога не удрям жена”. За момент си помисли дали да не го зареже, но вътрешният й глас я спря. Май се казваше женска интуиция. Щеше да го отвлече и то къде? Ами в бъдещето.

 - Поне ще се е наспал. – помисли си с насмешка. Знаеше, че хуморът й е в резултат от натрупаното напрежение. Настрои компютъра и си избра 2050 година. Щеше да опита с нещо по-близко в началото. Не искаше да рискува и да се озоват на празна планета.

Обви ги мъгла. Усети шум в ушите и как се разпада на части. Беше доста болезнено. Когато отвори очи от носът й течеше кръв. На г-н Рокера му нямаше нищо. Още спеше като бебе.

Тя се огледа. Около тях имаше изумително буйна растителност. Въздухът беше горещ и лепкав от влага. В далечината се чу силен рев. Незнайно защо в съзнанието й изщрака думата „тиранозавър”. „Не е възможно” – контрира ужасеното й Аз, но съмнението се беше появило. Мъжът до нея се пробуди и се усмихна глупаво:

 - Маце, ти май ме изтощи от секс. Не беше ми се случвало, да знаеш.

На нея й се прииска да го зашлеви или да заплаче, но не направи нищо от това. Трябваше да оцелеят един ден, а после щяха да се върнат . Боже, машината не беше в ред. Явно бяха в миналото, а не в близкото бъдеще. Над тях прелетя кетцалкоатл. Поне беше мършояд, но това я подсети, че трябва да се скрият някъде. Тези зверове бяха вечно гладни.

Рокерът до нея се беше разсънил и оглеждаше  околността с интерес.

 - Къде сме, кукло? Тук е жестоко.

Ами поне 80 милиона години назад в миналото. Може и повече...не знам.

 - Супер! Голям фен съм на динозаврите. Изучавах ги като хоби.

Тя зяпна от изненада. Ама, че късмет! Да попадне на начетен рокер.

 - Не се радвай много. След ден ще се върнем. Така е настроена машината. До тогава трябва да оцелеем. Нали разбираш..да не ни изядат...

- Връщай се без мен, кукло. Тук е супер. Няма политици, продажни адвокати и икономическа криза. Тук поне знаеш кой ще те излапа и кой не. Чист въздух, девствена природа и екологичен начин на живот. Мечтата на всеки мастит богаташ и обикновен човек. Само моторът ужасно ще ми липсва.

Тя го изгледа все едно е луд. Беше попаднала на дисидент. Дотук с късмета й.

И той не се върна. Тя също размисли.  И заживяха щастливо като Адам и Ева, но  сред малко повече хищници.