Завръщане в бъдещето
Трябваше й мъж. Здрав, силен и млад. Трябваше да е със здраво сърце. Двамата й колеги бяха починали от инфаркт. Бяха се върнали от бъдещето, но бяха издъхнали в ръцете й. Учени, с дългогодишен опит и талант, но крехко здраве. Не успя да научи нищо от тях. Може би бяха видели нещо ужасяващо, а може би не... Или прехода беше труден. Щеше да рискува, но не искаше да е сама. Нямаше смисъл да я придружи някой начетен, но грохнал професор. Беше умна за двама, но не и силна.
И търсенето започна. За целта се дегизира. За да уловиш голяма риба трябва добра стръв. А тя умееше да изглежда добре. Не, че полагаше грижи за това. Просто природата беше щедра към нея. Къса пола, стегнато бюстие и високи токове като начало бяха предостатъчни. Разпусна дълги коси и сложи алено червило. Домързя я за грим, но и това стигаше. Усети по улицата ефекта. Определено имаше интерес към нейните стегнати форми. Тя се усмихна вътрешно с презрение. Мразеше лесните неща, но в случая нямаше да губи време. За нейна радост ловът щеше да приключи още по-бързо. В центъра на града имаше стачкуващи рокери. Някакъв техен приятел беше загинал, а виновникът-шофьор беше освободен. Бил с влошено здраве.
– До тук нищо ново.- помисли си с досада.
Настоящето вече не я вълнуваше. Важното бе, че имаше много яки мъже, които лесно щеше да манипулира. Набута се между тях като умишлено затрака с токчетата. Очите й блестяха, търсейки своята плячка. Бързо го откри.
- Сладурче, ще ме повозиш ли? Краката ме болят от тези високи токове. – усмихна му се възможно най - съблазнително.
Изчака да я огледа и прецени. Щом усети ръката му върху дупето си разбра, че е минала изпита с пълно шест. След минути летяха в посока към дома й. Поне така му каза. Моторът му ревеше все едно от радост. Той не беше от разговорливите, а това я устройваше. По-късно му предложи шампанско. Видя неодобрителният му поглед, но отпи от вежливост. Това й стигаше. Беше му сипала конска доза приспивателно. След минути вече хъркаше на дивана. Тя го затътри по пода в съседното помещение. Боже, беше ужасно тежък. Видя й се огромен, а кожените дрехи му придаваха заплашителен вид. Надяваше се, че не е агресивен. Нещо като фен на правилото: „Никога не удрям жена”. За момент си помисли дали да не го зареже, но вътрешният й глас я спря. Май се казваше женска интуиция. Щеше да го отвлече и то къде? Ами в бъдещето.
- Поне ще се е наспал. – помисли си с насмешка. Знаеше, че хуморът й е в резултат от натрупаното напрежение. Настрои компютъра и си избра 2050 година. Щеше да опита с нещо по-близко в началото. Не искаше да рискува и да се озоват на празна планета.
Обви ги мъгла. Усети шум в ушите и как се разпада на части. Беше доста болезнено. Когато отвори очи от носът й течеше кръв. На г-н Рокера му нямаше нищо. Още спеше като бебе.
Тя се огледа. Около тях имаше изумително буйна растителност. Въздухът беше горещ и лепкав от влага. В далечината се чу силен рев. Незнайно защо в съзнанието й изщрака думата „тиранозавър”. „Не е възможно” – контрира ужасеното й Аз, но съмнението се беше появило. Мъжът до нея се пробуди и се усмихна глупаво:
- Маце, ти май ме изтощи от секс. Не беше ми се случвало, да знаеш.
На нея й се прииска да го зашлеви или да заплаче, но не направи нищо от това. Трябваше да оцелеят един ден, а после щяха да се върнат . Боже, машината не беше в ред. Явно бяха в миналото, а не в близкото бъдеще. Над тях прелетя кетцалкоатл. Поне беше мършояд, но това я подсети, че трябва да се скрият някъде. Тези зверове бяха вечно гладни.
Рокерът до нея се беше разсънил и оглеждаше околността с интерес.
- Къде сме, кукло? Тук е жестоко.
Ами поне 80 милиона години назад в миналото. Може и повече...не знам.
- Супер! Голям фен съм на динозаврите. Изучавах ги като хоби.
Тя зяпна от изненада. Ама, че късмет! Да попадне на начетен рокер.
- Не се радвай много. След ден ще се върнем. Така е настроена машината. До тогава трябва да оцелеем. Нали разбираш..да не ни изядат...
- Връщай се без мен, кукло. Тук е супер. Няма политици, продажни адвокати и икономическа криза. Тук поне знаеш кой ще те излапа и кой не. Чист въздух, девствена природа и екологичен начин на живот. Мечтата на всеки мастит богаташ и обикновен човек. Само моторът ужасно ще ми липсва.
Тя го изгледа все едно е луд. Беше попаднала на дисидент. Дотук с късмета й.
И той не се върна. Тя също размисли. И заживяха щастливо като Адам и Ева, но сред малко повече хищници.
© Катя Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря. Това се казва комплимент. 🙂
-
А трети Катя са толкова ошеметени , че чувстват , "че не всичко , което искат им е необходимо" Изплез! Когато искам да прекарам приятни и пълноценни мигове се отбивам на твоята страничка! Благодаря!
-
Миг, някои са родени с късмет. Други цял живот чакат да им се случи нещо хубаво.🤔🙂
-
Прочетох го в събота следобяд - на трезва глава ! Басииии късметлията .! Те това е частен случай на лафа " Да те хване кака .....да те отрака"..
-
Благодаря ти, Сиси!
Поздрави! -
Ааааа, страхотийка е. Интересно и различно
-
Здравей, Сър Димитри! Радвам се, че съм те развеселила. Винаги е по-лесно да напишеш нещо тъжно, отколкото да е весело. Разбираш ме, защото и ти обичаш хумора. Изненада ме. Благодаря ти и аз!
-
Находчив хумор... и интересна история...
Усмихна ме... Благодаря ти! -
DPP, не бих се наела да напиша продължение. Може би скоро са станали закуска на някой огромен гладник или си живеят щастливо като семейство Флинстоун. Друго не ми хрумва. Поздрави!
-
Хахаха, на дисидент попаднала завалийката
Напиши му едно продължение, че да видим колко са щастливи Адам и Ева, дали няма да им доскучае например или ще дойдат и други -
Коментаторче, не се ядосвай. Аз не се ядосах на забележката ти. Не участвам и в конкурса, така че не съм нарушила нечии правила или ще отнема нечие първо място.
Ако искаш питай модераторите. Никой от тях нищо не ми е казал, а нищо фатално не се е случило.
Хубав ден, лятно настроение и повече усмивки! -
Аластор, направо можеш да напишеш разказче за Софийските свалки. Тук най-често срещаните двойки е наперен чичко с "дъщеря" си. Сделката е младост и секс срещу почивка на море...или нещо такова. Не знам какво се питат, но отдалеч си личи, че са доволни. Благодаря ти, че пак ме усмихна. Поздрави!
-
Аластор това ми звучи като лов на плячка, не на мъже. Все едно ще ги ядат и като за еднократно ползване...Ужас!
Кате, защо не участва в предизвикателството с този разказ? Много е готин. Пък и поуката е,че не се знае кой кого ловува, ловеца плячката или плячката ловеца. -
Много се забавлявах докато четох. Сега разбрах как се ходи на лов за мъже в бъдещето.
Виж тук в София приоритетите са други. Ходи се на танци и въпросите към мъжете са в следния ред:
" Колко апартамента имаш? Имаш ли пари в банката? А от какво си болен?"
Интересно как е на морето? -
Здравей, Пепи! Усмивка и от мен.
Благодаря ти, Марианка! Наистина героите ми са уникални. Бягат от демокрацията.
Здравей, Ангелче! Благодаря ти. За мен този разказ не е предизвикателство, а забавление.
И аз ти благодаря, Free! Може би като унищожим бъдещето на нашата планета ще започнем да се връщаме в нейното минало. А вече настоящето е толкова хубаво, че чак динозаврите изглеждат поносими.
А може би един ден цялата ни цивилизация ще изчезне и един ден всичко ще започне отначало...като Адам и Ева.
Благодаря ти, Марко! Всичко зависи от Музата ми.
Коментаторче, не бих си променила заглавието. Подходящо е за разказчето ми. А това, че има някъде такъв филм не ме засяга особено. Сега остава и идеята на филма да съм взела. Поздрави! -
Много добра идея, много добре написано !
Поздрави за творбата, Катя ! -
😅! !!!
-
Здравейте Блу,Йоана и Пешо! Много съм изненадана, че разказчето ми ви е допаднало. Благодаря ви на всички! Имах изключително песимистични очаквания за него. Може би няколко прочита и един глас от приятелско съчувствие. Написах го снощи на един дъх и се забавлявах.
Блу, съгласна съм с твоето уточнение. Хареса ми Ами то винаги има хищници, но поне да не ни се пишат за демократи и мислещи за народа.
Йоана, интересни размисли си споделила. И аз като теб обичам да размишлявам относно бъдещето ни и май само писането ни остава като нещо реално. Представи си, че след 100 години някой някъде ни прочете и си каже:"Брей, тази/този е познал!
Пешо, благодаря ти за големия комплимент! Щом го казваш ти значи си го мислиш. Поздрави! -
Точно 6 минути, класика! 😊
-
Ако действително съществува някога, някъде машина на времето, въпросът за възникването на човечеството ще се окаже доста сложен, а ходът на историята - доста неясен процес... Може би всичко, което виждаме наоколо, е резултат от опити за спасение в миналото на наши праправнуци, и всеки втори, който познаваме, може да е дошъл от бъдещето, можем ли да знаем... Интересно решение взимат двамата герои, макар и доста опасно....
-
Супер! Мислех, че е за конкурса. Бих написала " сред малко по- различни хищници".
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
