23 нояб. 2020 г., 19:59
4 мин за четене
Претакам си зелето и ми щукна идеята, че е добре да подразня приятелите си с тази традиция. Очаквах, че мнозина от тях няма да се сетят какво може да означава снимка на една канелка, розова струя и кофа отдолу. Оказа се, че българските гени сработиха моментално. Май най – много екзалтирах една моя приятелка, която живее в чужбина, където въобще незнаят какво е това ‘бидон’ , и която ми написа:
Това не е мое творение, но ми се струва уместно да го споделя.
(*) " Ако трябваше да описваме киселото зеле в стила на френското вино, ето как ще бъде:
"Тази изключителна зелка, расла в най-рохкавите лехи на Югозападното софийско поле, е съчетала богатия аромат на шопските култури с крехкостта на най-отбраните Тракийски сортове. Ферментационният процес е изведен до край, протекъл при условията на софийската зима, благоприятно смекчена от локалните влияния на късно есенната подуянска мъгла. Оттук и подчертаната, но не натрапчива киселина, започваща с деликатни бодежи от върха на езика, преминаваща ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация