ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
Изминаха три дни. Мич работеше в гробницата. Бе изследвал всички гробове. Препрочиташе легендата вече за стотен път, но не можеше да определи местоположението на саркофага на Пролот Велики. Изкачи се по стълбите и мина пред олтара. Тогава я видя. Стоеше на входа на храма и го оглеждаше със страхопочитание.
- Боби? - радостно извика, но после ревността го заслепи. - Нямаш работа тук! Върви си! - и се обърна.
- Почакай, Мич, нека ти обясня... Принудиха ме...
- Не те слушам! - той заслиза по стълбите.
- Почакай, моля те! Нека поговорим!
- Сега съм зает!
- Ще вървя след теб и ще чуеш какво имам да ти казвам! Той дойде при мен в болницата и ясно ми заяви, че ако не се омъжа за него, ще стъжни живота ми!
- Да бе, и ти му повярва? - спря се за миг и я погледна в очите. Искаше му се да види как го лъже в очите!
- Не! Отказах му! Тогава той ме заплаши, че ще унищожи кариерата ми, ще ме остави без жилище и...
- И? Какво?
- Мич, две от заканите вече ги изпълни! Останах без работ ...