7 мая 2017 г., 01:11  

Земята-променлива

643 2 3
1 мин за четене

 

Ще бъде забавно. Но представи си, всяко съществуващо доказателство може да се окаже грешно, ако се окаже, че има някой мъничък пропуск... Всичко е толкова несигурно... И забавно, като се замисля, защото хем е, хем не е каквото си мисля... И все пак не мога да приема, че животът ми е толкова объркан, колкото е... Знаеш ли, трябва да има някои сайтове, които да ни предлагат модели за живот и ние да си избираме. Със съвсем ясни, хубаво очертани пътища и посоки, описани места, където хората са широко отворени да те приемат. Има такива места, но всичко трябва да е тайно, за да се запази, и това понякога ми се струва тъжно, а същевременно интересно. Чел ли си „Градът на сънуващите книги“? Там един дракон слиза в опасни подземия, за да се запознава с книгите. Това ли са учените? Каква точно е разликата между реалното и умственото приключение? Има ли реално без умствено? И какво изобщо тогава е приключение? Но ако всичко е в мозъците ни, тогава какво изобщо можем да докажем, щом съзнанието ни е свободомислещо и само създава свят... Във всичко, което говорим, няма ли мъничко измислица заедно с истината... Напоследък понятията започват да ми се струват все по-странни. Има връзки между всички думи, всяка една думичка резонира в останалите и не мога да намеря връзката между тях. Не отразяват ли и те откъде е произлязло всичко като някакво повторение. Езиците ни крият история само до определено време. Ние откъде знаем, че мравките не мислят по напълно еквивалентен на нас начин. Толкова сме мънички. Сигурен ли си, че може да има сигурно доказателство? Не искам да си жертва, а да ми говориш все красиви неща. И да ми казваш за какво си мечтаеш. Това е важно за мен. И да ме гушкаш мислено понякога, просто защото съм много сама често. Четох в интернет, че близнаците мечтаели за голямо семейство. И е вярно. Аз мечтая за голямо семейство. Не точно повторение на моето и не знам дали искам, но го мечтая. Каквото и да си говорим, когато хората са заедно, е много по-хубаво. Дори на плоска земя да живеем.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Толкова фантазия и чувство са вложени в изказа, че буквално разсъжденията ти ме отнесоха, Лимеруна. Изпитах огромно естетическо удоволствие. Не възразявам да живея и на плоска Земя, но сред плоски хора не бих могъл. А ти ми доказа, че си много далеч от плоските неща.
  • Да... Толкова сме мънички... Много ми хареса!
  • Ех, колко хубаво! Това със сайтовете е страхотна идея Мравките ми се запечатаха
    Много вълнуващо пътешествие из съзнанието на реалното и нереалното! Възхитена съм!

Выбор редактора

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...