Ще бъде забавно. Но представи си, всяко съществуващо доказателство може да се окаже грешно, ако се окаже, че има някой мъничък пропуск... Всичко е толкова несигурно... И забавно, като се замисля, защото хем е, хем не е каквото си мисля... И все пак не мога да приема, че животът ми е толкова объркан, колкото е... Знаеш ли, трябва да има някои сайтове, които да ни предлагат модели за живот и ние да си избираме. Със съвсем ясни, хубаво очертани пътища и посоки, описани места, където хората са широко отворени да те приемат. Има такива места, но всичко трябва да е тайно, за да се запази, и това понякога ми се струва тъжно, а същевременно интересно. Чел ли си „Градът на сънуващите книги“? Там един дракон слиза в опасни подземия, за да се запознава с книгите. Това ли са учените? Каква точно е разликата между реалното и умственото приключение? Има ли реално без умствено? И какво изобщо тогава е приключение? Но ако всичко е в мозъците ни, тогава какво изобщо можем да докажем, щом съзнанието ни е свободомислещо и само създава свят... Във всичко, което говорим, няма ли мъничко измислица заедно с истината... Напоследък понятията започват да ми се струват все по-странни. Има връзки между всички думи, всяка една думичка резонира в останалите и не мога да намеря връзката между тях. Не отразяват ли и те откъде е произлязло всичко като някакво повторение. Езиците ни крият история само до определено време. Ние откъде знаем, че мравките не мислят по напълно еквивалентен на нас начин. Толкова сме мънички. Сигурен ли си, че може да има сигурно доказателство? Не искам да си жертва, а да ми говориш все красиви неща. И да ми казваш за какво си мечтаеш. Това е важно за мен. И да ме гушкаш мислено понякога, просто защото съм много сама често. Четох в интернет, че близнаците мечтаели за голямо семейство. И е вярно. Аз мечтая за голямо семейство. Не точно повторение на моето и не знам дали искам, но го мечтая. Каквото и да си говорим, когато хората са заедно, е много по-хубаво. Дори на плоска земя да живеем.