27 дек. 2008 г., 16:32

Зимно 

  Проза » Рассказы
802 0 4
2 мин за четене
Човек, разбира се, може да се събуди и с ябълка. Това значи, че няма цигари. Иначе от какъв зор ще се буди с ябълка?!
Не, човекът по принцип може да се буди и с ябълка, обаче аз - в частност - не мога. Ясно е - ще се ходи до магазина. И понеже ще забравя да купя и други неща, ще се ходи два пъти. Преди да съм опушила дробовете си сутрешно, изобщо не ми функционира мозъкът, няма как да се сетя какво още трябва да купя. Докато препускам до безкрайно-далечния магазин, ще се сетя, че човек може да се събуди и с джогинг, но не и аз. Или поне не днес. Вчера също. Може би утре... някое... И докато тичам към магазина, ще се сетя, че всъщност не пуша от няколко години... Което е странно, защото всяка сутрин се будя с неистовото желание да запаля цигара. Съвсем изтрещях в това глухо село. Май съм от малкото, които обичат самотата, обаче тук е толкова самотно, че чак е зловещо. Като прибавим и съседното гробище, картинката става направо злокобна. Всички околни къщи са далеч от моята, май къщите н ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Лозанова Все права защищены

Предложения
: ??:??