28 июл. 2009 г., 08:56

Змеево либе 

  Проза
788 1 4
4 мин за четене
Залюби ме Змей.
Ами сега? Взе всяка нощ да ме посещава, да ми се врича в любов и да ме моли да му пристана.
Залинях. От ден на ден силите ми намаляваха. Но аз се заклех никога да не се влюбя в него.
По тази причина взех да питам и разпитвам как да се отърва. А Змеят не престана да идва, през час да ми звъни по телефона, да ме води по кафета, дискотеки, на разходки тук-там, да ми купува подаръци и... да ми се врича в любов и ме моли да му пристана.
Но понеже вече здравата се уплаших, въздържах се да му дам дума, взех да го мотая. Разбрах обаче, че рано или късно ще се влюбя и няма начин да не се предам, когато баба ми каза:
„И мене... Едно време, такъв хубостник вървя подире ми, врича ми се в любов и ме моли да му пристана. Но аз бях окумуш момиче и не му се дадох. Наредих слама около къщата и я запалих, та лютият дим да го задави и ослепи. Прогоних го. Бадева изгоря къщата. Женкарят му с женкар, искал само да преспи с мене няколко пъти... Пък аз, глупачката, очаквах, че ще страда по ме ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Стефанова Все права защищены

Предложения
: ??:??