ЗМЕЕВО ЛИБЕ

Залюби ме Змей.

Ами сега? Взе всяка нощ да ме посещава, да ми се врича в любов и да ме моли да му пристана.

                Залинях. От ден на ден силите ми намаляваха. Но аз се заклех никога да не се влюбя в него.

                По тази причина взех да питам и разпитвам как да се отърва. А Змеят не престана да идва, през час да ми звъни по телефона, да ме води по кафета, дискотеки, на разходки тук-там, да ми купува подаръци и... да ми се врича в любов и ме моли да му пристана.

                Но понеже вече здравата се уплаших, въздържах се да му дам дума, взех да го мотая. Разбрах обаче, че рано или късно ще се влюбя и няма начин да не се предам, когато баба ми каза:

                „И мене... Едно време, такъв хубостник вървя подире ми, врича ми се в любов и ме моли да му пристана. Но аз бях окумуш момиче и не му се дадох. Наредих слама около къщата и я запалих, та лютият дим да го задави и ослепи. Прогоних го. Бадева изгоря къщата. Женкарят му с женкар, искал само да преспи с мене няколко пъти... Пък аз, глупачката, очаквах, че ще страда по мен, ще залинее и ще умре от мъка. Нямаше и месец и той хукна подир баба ти Дона Павловата...”

                Изслушах внимателно историята и взех да разсъждавам: „ Да наредя слама по терасите? Той пак ще влезе откъм комшиите, понеже няма как да им обясня защо редя сламата. Няма да ми повярват и ще стана за смях. Пък ако чуят, че искам и да ù драсна клечката на тая проклета слама... Остави. Колко леко се е отървала баба, пък аз... Може би, ако наредя сламата около блока и я подпаля, лютивата ù миризма да прогони тоя разбивач на женски сърца.”

                Речено – сторено.

                Казах му да изчака още малко, да завърша университета, да посвърша и с някои други земни дела... Та после като ще ме взема, да ме взема. А той стана още по-настоятелен, по телефона, със срещите, дискотеките, букетите, подаръците... даже ме покани на море, уверявайки ме в любовта си, без да знае, че се готвя да го изненадам в гръб, досадника му с досадник.

                Работата се състоя в това: затънах в дългове, за да закупя няколко камиона балирана слама, да платя на бригада да я разсипе около блока и да я подпали.

                Някой обаче позвънил в пожарната. Като надойдоха ония пожарни, като взеха да гасят... Що вода се изля. Хората от блока ме запроклинаха, докато ги евакуирват, че заради мене им изгорели домовете. А пък да знаят мен какъв огън ме гори...

                В крайна сметка, дългове и плащания за щетите от пожара. Нямах пари. А на това отгоре ме и осъдиха и лежах в затвора за крупна финансова измама и за нанесени материални щети.

                Ща не ща, отложих раздялата си със Змея, понеже това не го обезкуражи и той ме запосещава в килията всеки ден, носейки ми цветя, подаръци, допълнителна храна и молейки ме да му пристана. Разбира се, бе ми се обидил, задето съм искала да го изпързалям. Затова категорично отказа да заплати гаранцията ми, за да ме освободят. Аз от своя страна се зарадвах в себе си, че ще му се наложи да почака още, докато изтече присъдата. И се успокоих. Стеклите се обстоятелства ми дадоха възможност да измисля нов план за действие.

                Отчаяна работа. Времето в затвора изтече, а аз нищо не измислих.

                Накрая разбрах, безсилна съм да отричам пагубната си любов към Змея и го уверих в любовта си: казах му, че обичам само него, че няма да го мотая повече, че не мога да живея без него и прочее, и прочее. Даже се съгласих да ме заведе на морето.

                Заради това обаче майка му ме намрази, нарече ме уличница и почнаха едни разправии... Нямам думи.

                Уплаших се да не загубя любимия си Змей и... Сменихме си ролите. Сега аз взех да го уверявам в любовта си, да го каня на гости, на кафе, концерт, дискотека, да му правя подаръци, да звъня и го безпокоя час по час на служебния му телефон, да го моля да му пристана...

                Той ли? Усетих, че се отдръпва. Но за мен връщане назад няма. Поувлякла се бях в чувствата си дотам, че станах раздразнителна, отслабнах още повече, закъсах с учението в университета... трових се с хапчета за сън и т.н. и т.н...

                Уви, това не трогна сърцето му...

----------------------------------------------------------------------------------------

*  Тук замених съзнателно „омразното биле”  със слама, уж че героинята не е разбрала, че билките, които отдалечават Змея от момата, са специални. Иначе, щяха да убият Змея...